Читать «Любов и грях» онлайн - страница 167

Алис се поколеба.

— На папуняк ли, милорд?

Хю се намръщи над изречението. Проклет да е Джулиън и грозният му почерк!

— О, папрат. Малки и деликатни като листенцата на папрат. — Той побърза да навие пергамента.

— Да, разбира се. Папрат. Моля те, продължавай, милорд.

— Ами, е… това май е всичко, което ми идва на ума в момента. — Какво и ставаше днес на Алис? Не реагираше по обичайния начин. Хю се питаше дали Джулиън не е започнал да се изчерпва.

— Ами очите ми, сър? Не мислиш ли, че са зелени като смарагди, или че са по-скоро като малахит?

Хю се размърда неспокойно. Ами ако не Джулиън е започнал да се изчерпва, а той самият? Ами ако не казваше комплиментите в подходящия ред?

— Смарагди според мен. Макар че малахитът също е с прекрасен нюанс на зеленото.

— Благодаря ти. А сега какво ще кажеш за гърдите ми?

Хю преглътна.

— Гърдите ти? — Обикновено запазваше подобни комплименти за спалнята.

— Няма ли да кажеш, че все още са нежно заоблени като зрели кайсии?

— Определено.

— Ами талията ми?

Хю присви очи.

— Талията ти?

— Да. — Алис остави сивия камък и взе един по-тъмен. Лицето й продължаваше да е извърнато. — Няма ли да кажеш, че талията ми е тънка като стъблото на цвете?

В последния списък на Джулиън имаше нещо за тънки талии и цветни стъбла. Хю щеше да повтори стария комплимент, когато през ума му мина, че Алис е малко по-закръглена на някои места, отколкото беше преди няколко седмици.

Много повече я харесваше така, реши той, но не беше сигурен дали тя щеше да се зарадва да чуе, че е понапълняла.

— Аз, ъъъ… Не съм се замислял много за талията ти — каза предпазливо той. — Но сега, като я спомена… — Той спря и я разгледа по-внимателно.

Не беше въображението му. Със силует, очертан от слънцето, Алис въобще не беше толкова стройна, колкото беше, когато я взе от чичо й. Спомни си приятните й извивки под ръцете си снощи и въздъхна.

— Е, милорд?

— Всъщност, мадам, не бих казал, че талията ти е тънка като стъблото на цвете, но така ми харесва много. Изглеждаш много по-здрава с малко повече месо по костите — Той спря, отвратен от думите си, когато видя, че раменете й треперят. — Алис, не бива да плачеш. Талията ти е тънка точно колкото стъбълцето на цвете. Кълна се, ще предизвикам на смъртоносна битка всеки, който твърди обратното.

— Много галантно от твоя страна, милорд. — Тя се обърна и го погледна. Очите й се смееха, не плачеха. — Но бих предпочела да си искрен.

— Алис?

— Съвсем прав си. Талията ми вече не е тънка като стъблото на цвете. И, ако трябва да съм точна, гърдите ми са малко по-големи от кайсии напоследък. И причината е съвсем проста. Ще имам дете, милорд.

Хю сякаш се парализира. Тя беше бременна. С неговото дете.

— Алис! — Радостта избухна в него като слънцето след буря.

Хю се освободи от магията, която простичките думи на Алис излъчваха. Той стигна с две крачки до нея и я повдигна внимателно.

Тя сложи ръце на раменете му.

— Знаеш ли, милорд, никога не съм вярвала особено в легенди, докато не срещнах теб.