Читать «Любов и грях» онлайн - страница 166

— Много съм ти благодарен. Дължа ти повече, отколкото бих могъл да ти се отплатя, мадам.

— Глупости, милорд. Уверявам те, везните са уравновесени.

— Как така?

— Ти си спасил живота на съпруга ми, когато е бил само едно осемгодишно момче.

Еразъм сбърчи чело.

— Не си спомням Хю някога да е бил в смъртна опасност на осемгодишна възраст. Наистина, падал е лошо доста пъти, а и имаше един случай с гмуркане от мост в леден поток, но като се изключи това, Хю беше доста здраво дете.

— Точно тук грешиш, милорд. — Алис се усмихна мило. — Може и да е бил в отлично физическо здраве, но има неща, които могат да умрат в едно момче дори когато тялото му продължава да живее.

— Аха. Разбирам какво искаш да кажеш. — Еразъм я погледна. — Ти самата си забележително проницателна, мадам.

— Не, милорд, просто правя наблюдение — каза непринудено Алис. — Ясно ми е, че ако не си бил ти, Хю най-вероятно щеше да бъде разкъсан от бурите, които заплашваха сърцето и душата му.

— Аз може и да съм го научил как да овладява тези тъмни бури, лейди Алис, но ти постигна много повече. Ти ги укроти с магията на любящото си сърце.

Хю влезе в кабинета на Алис една сутрин, няколко седмици след като Еразъм и Елинор си отидоха. Беше поръчал нов списък с комплименти на Джулиън и нямаше търпение да ги изпробва.

Но като видя Алис, застанала до прозореца, се спря за миг объркан. Елегантните думи, които бе запаметил толкова внимателно само преди малко, изчезнаха от ума му. Запита се дали въобще някога ще свикне с мисълта, че Алис е негова съпруга.

Прекрасните й черти бяха спокойни, погледът й беше съсредоточен върху парчето скален кристал в ръката й. Косите й блестяха на утринното слънце. Нежните извивки на тялото й предизвикаха позната възбуда у Хю.

Тя не се обърна, за да го поздрави, и той разбра, че не го е чула да влиза.

Хю се покашля, търсейки в ума си първия комплимент от списъка.

— Мадам, великолепният огън в косите ти гори толкова ярко, че само копринените ти къдрици са ми достатъчни, за да стопля ръцете си в най-студеното утро.

— Благодаря, милорд. — Алис не го погледна. Наклони камъка в ръката си така, че да улови повече светлина.

Хю се намръщи. Може би бе направил прекалено много комплименти за косата й, помисли си. Вероятно са я отегчили. Отбеляза си наум да каже на Джулиън да бъде по-изобретателен.

— Шията ти е грациозна като на лебед.

— Благодаря, сър. — Алис сви устни и се загледа още по-съсредоточено в кристала.

Хю тупна със свитъка пергамент по бедрото си. Комплиментите на Джулиън не предизвикваха обичайния ефект.

— Кожата ти е мека като перата на гълъб.

— Колко мило от твоя страна, че си забелязал. — Алис остави скалния кристал на масата, взе един голям, сив камък и се наведе съсредоточено над него.

Хю разгъна пергамента в ръката си и бързо прегледа списъка с комплименти.

— Изумен съм как е възможно краката ти да са толкова малки и деликатни като листенцата на папуняк.