Читать «Любов и грях» онлайн - страница 164

— Да милорд. — Бенедикт подаде на Дънстън лъка с който се упражняваше, грабна бастуна си и забърза нагоре по стълбите.

Няколко минути по-късно групата конници спря пред портите на Скарклиф и учтиво помоли за разрешение да влезе. Стражът им даде знак.

Алис се появи на вратата и погледна въпросително към Хю.

— Кой идва милорд?

— Някой, който несъмнено ще ми донесе новината за смъртта на моя сеньор — каза тихо Хю.

— Какво те кара да мислиш, че е мъртъв? — Тя се намръщи. — Забрави ли да му дадеш рецептата за отварата, която ти дадох, когато отиде в Лондон?

— Не.

— И си казал на жена му да забрани на лекарите да му пускат кръв, нали?

— Да, Алис, казах й, но всички, включително Еразъм, усещаха, че краят е близо. Човек понякога може да усети приближаващата смърт.

— Странно. От това, което ми каза, той е страдал само от прекалено възбудени нерви.

Посетителите влязоха в двора, преди Алис да продължи лекцията си Хю погледна рицаря, който водеше малката група, и се втренчи, първо с недоумение, после с нарастващо изумление в познатото лице.

— Милорд! — прошепна Хю.

— Е? — попита нетърпеливо Алис. — Кой е той?

— Еразъм от Торнууд.

— Боже Господи — промълви Алис. — Точно от това се страхувах. Джулиън се върна тази сутрин, защо не ни е казал, че сър Еразъм смята да ни посети? Каква полза от пратеник, който не носи важни съобщения?

Хю се ухили.

— Не бъди толкова строга с Джулиън. И той си има своите добри качества. — Хю тръгна да поздрави своя сеньор.

Еразъм спря огромния си жребец в средата на двора.

— Добре дошъл, милорд. — Хю хвана юздата на коня. — Така, като те гледам, бих се обзаложил, че вече не се забавляваш с подготовката на собственото си погребение.

— Открих, че погребенията не са и наполовина толкова забавни, колкото кръщенетата. — Еразъм се усмихна на Елинор, която спря кобилата си до него. — И с удоволствие ти съобщавам, че възнамеряваме да направим едно-две за в бъдеще.

Лицето на Елинор засия от щастие, когато погледна към Хю.

— Дошла съм да благодаря на съпругата ти, че го направи възможно.

— Алис ще се зарадва да разбере, че отварата й е свършила добра работа. — Хю сякаш не можеше да спре да се усмихва. — Както и аз. Винаги съм казвал, че моят сеньор притежава талант за отглеждане на деца. Позволете ми да ви представя на моята съпруга.

Алис слезе по стълбите с гостоприемна усмивка.

— Радвам се да разбера, че все пак някой следва напътствията ми.

По-късно тази вечер, когато Еразъм вдигна поглед от шахматната дъска, проницателните му сиви очи бяха оживени от очакване.

— Твой ред е, мадам.

— Да.

— Хю беше прав. Ти си много умен противник.

— Благодаря, милорд. — Алис взе един тежък офицер от черен оникс и се намръщи замислено, обмисляйки къде да го премести. — Обичам тази игра.

— Това е очевидно. Даже мисля, че е съвсем възможно да изгубя тази партия.

— Не се обиждай, сър. Съпругът ми е единственият човек, който може да ме победи. Има изключителна дарба за стратегии.

— Добре ми е известно.

Смехът на Елинор накара Еразъм да обърне глава Той се усмихна при гледката на жена си, седнала до Хю. Двамата разговаряха пред огнището и си похапваха от купа сушени фурми. Близо до тях Джулиън дрънкаше на арфата си.