Читать «Любов и грях» онлайн - страница 162

Джейн Ан Кренц

— Кога разбра че Камъните от Скарклиф са в зеления кристал?

— Когато се разби в стената на пещерата. — Хю протегна краката си, загледан в пламъците с блуждаещ поглед.

Изненадана, Алис погледна суровия му профил.

— Искаш да кажеш, че не си предполагал, че кристалът е само обвивка, създадена, за да бъдат скрити камъните?

— Не. Никога не съм се интересувал особено от Камъните от Скарклиф, затова никога не съм се заглеждал в зеления кристал. Бях доволен, че е при мен, и това е всичко.

— Разбирам. — Алис помълча известно време. — Мисля, че нещо с мен не е наред, Хю.

Той я погледна с внезапна тревога.

— Какво ти е? Болна ли си?

— Не, поне нямам треска. Но сякаш не мога да се успокоя. Нервите ми са разстроени.

— А! Разбирам. Това е естествена реакция след преживяно ужасно събитие, сладка моя. Усещането ще избледнее с времето. — Той я прегърна през раменете и я придърпа към себе си.

— Ти явно не страдаш от същото — промърмори тя, сгушвайки се в топлината на тялото му.

— Бъди спокойна, моите нерви бяха достатъчно силно разстроени, когато разбрах, че си отвлечена.

— Ха! Не вярвам някога да си страдал от разстроени нерви, сър.

— Всеки страда от разстроени нерви понякога, Алис — каза той изненадващо сериозно.

Тя не знаеше какво да каже, затова промени темата.

— Благодаря ти, че не уби Едуард пред Катрин. Тя не го обича, но все пак й е братовчед.

— Не е хубаво да се убива мъж пред жени, особено пред лечителки, ако това може да се избегне. Така или иначе, исках да получа отговори на някои въпроси.

— Катрин ми отговори на един въпрос, докато чакахме внушителната ти поява.

— И какъв беше въпросът?

— Питах се кой всъщност е сложил отровата в чашата ти. Катрин ми каза, че Едуард й е разказал как е станало. Изпратил е един от хората си в двора на крепостта, преоблечен като фермер, в деня, в който селяните дойдоха, за да ти помогнат.

Хю се взираше в пламъците.

— Това беше същият ден, в който Винсънт от Рейвънхол обядва у нас. В цялата крепост цареше объркване и сигурно не е било много трудно някой да се промъкне в кухнята.

— И още по-лесно — да види коя е твоята чаша след обяда. Това е най-голямата чаша в крепостта.

— Да.

— Хю?

— Хмм?

— Какви въпроси искаш да зададеш на Едуард?

Хю не откъсваше поглед от пламъците.

— Не съм съвсем сигурен. Ще си помисля.

Но Алис знаеше. Хю искаше да разбере какво точно се е случило в онази нощ преди трийсет години, когато Едуард бе сложил отрова в една друга чаша.

Хю искаше да чуе от устата на самия Едуард, че сър Матю е възнамерявал да се ожени за Маргарет и да признае сина си.

Глава 21

Меките черни ботуши на Хю не издаваха никакъв звук, докато той вървеше бързо по тъмния каменен коридор, но наметалото му плющеше. Беше много ядосан.

— Гръм и мълнии! Сигурен ли си, че е мъртъв?

— Да, милорд. — Дънстън зави зад един ъгъл. — Един от стражите го е намерил преди малко.

— Защо не е бил претърсен? — Хю последва Дънстън.

Подземните проходи на крепостта Скарклиф не бяха много по-различни от тунелите в пещерите. Бяха тъмни, влажни и зловещи. Естествена светлина не проникваше в тази част на крепостта, където се съхраняваха подправки, зърно, стоки и понякога — някой затворник.