Читать «Любов и грях» онлайн - страница 162
Джейн Ан Кренц
— Кога разбра че Камъните от Скарклиф са в зеления кристал?
— Когато се разби в стената на пещерата. — Хю протегна краката си, загледан в пламъците с блуждаещ поглед.
Изненадана, Алис погледна суровия му профил.
— Искаш да кажеш, че не си предполагал, че кристалът е само обвивка, създадена, за да бъдат скрити камъните?
— Не. Никога не съм се интересувал особено от Камъните от Скарклиф, затова никога не съм се заглеждал в зеления кристал. Бях доволен, че е при мен, и това е всичко.
— Разбирам. — Алис помълча известно време. — Мисля, че нещо с мен не е наред, Хю.
Той я погледна с внезапна тревога.
— Какво ти е? Болна ли си?
— Не, поне нямам треска. Но сякаш не мога да се успокоя. Нервите ми са разстроени.
— А! Разбирам. Това е естествена реакция след преживяно ужасно събитие, сладка моя. Усещането ще избледнее с времето. — Той я прегърна през раменете и я придърпа към себе си.
— Ти явно не страдаш от същото — промърмори тя, сгушвайки се в топлината на тялото му.
— Бъди спокойна, моите нерви бяха достатъчно силно разстроени, когато разбрах, че си отвлечена.
— Ха! Не вярвам някога да си страдал от разстроени нерви, сър.
— Всеки страда от разстроени нерви понякога, Алис — каза той изненадващо сериозно.
Тя не знаеше какво да каже, затова промени темата.
— Благодаря ти, че не уби Едуард пред Катрин. Тя не го обича, но все пак й е братовчед.
— Не е хубаво да се убива мъж пред жени, особено пред лечителки, ако това може да се избегне. Така или иначе, исках да получа отговори на някои въпроси.
— Катрин ми отговори на един въпрос, докато чакахме внушителната ти поява.
— И какъв беше въпросът?
— Питах се кой всъщност е сложил отровата в чашата ти. Катрин ми каза, че Едуард й е разказал как е станало. Изпратил е един от хората си в двора на крепостта, преоблечен като фермер, в деня, в който селяните дойдоха, за да ти помогнат.
Хю се взираше в пламъците.
— Това беше същият ден, в който Винсънт от Рейвънхол обядва у нас. В цялата крепост цареше объркване и сигурно не е било много трудно някой да се промъкне в кухнята.
— И още по-лесно — да види коя е твоята чаша след обяда. Това е най-голямата чаша в крепостта.
— Да.
— Хю?
— Хмм?
— Какви въпроси искаш да зададеш на Едуард?
Хю не откъсваше поглед от пламъците.
— Не съм съвсем сигурен. Ще си помисля.
Но Алис знаеше. Хю искаше да разбере какво точно се е случило в онази нощ преди трийсет години, когато Едуард бе сложил отрова в една друга чаша.
Хю искаше да чуе от устата на самия Едуард, че сър Матю е възнамерявал да се ожени за Маргарет и да признае сина си.
Глава 21
Меките черни ботуши на Хю не издаваха никакъв звук, докато той вървеше бързо по тъмния каменен коридор, но наметалото му плющеше. Беше много ядосан.
— Гръм и мълнии! Сигурен ли си, че е мъртъв?
— Да, милорд. — Дънстън зави зад един ъгъл. — Един от стражите го е намерил преди малко.
— Защо не е бил претърсен? — Хю последва Дънстън.
Подземните проходи на крепостта Скарклиф не бяха много по-различни от тунелите в пещерите. Бяха тъмни, влажни и зловещи. Естествена светлина не проникваше в тази част на крепостта, където се съхраняваха подправки, зърно, стоки и понякога — някой затворник.