Читать «Любов и грях» онлайн - страница 160

Студено, призрачно течение се носеше от тъмния коридор. Факлите в залата затрептяха.

— Хю — прошепна Алис.

В черния тунел се появи слабо кехлибарено сияние. Само след секунди се очерта тъмната сянка на мъж.

Мъжете зад Алис не чуха произнасянето на името на врага им, но нямаше как да не чуят гласа му. Той разсече напрегнатата атмосфера като светкавица прорязала нощното небе.

— Достатъчно. — Думата отекна под сводовете на пещерата. — Оставете оръжията или ще умрете веднага.

Всички се вцепениха за миг. Взираха се в Хю, който стоеше в рамката на каменния коридор.

Алис беше изумена също толкова, колкото и останалите, въпреки че очакваше появата му. Днес Хю беше хиляди пъти по-опасен, отколкото го бе виждала. Катрин направи кръстния знак.

— Предизвикващия бури!

Хю беше олицетворение на отмъщението, тъмен ураган, готов да помете всичко пред себе си. Погледът му беше студен и безмилостен. Черното му наметало го обгръщаше от раменете до върха на ботушите. Нямаше шлем, но светлината блестеше в стоманата на извадения му меч.

Дънстън и Алейн, един от войниците, се появиха зад Хю и застанаха от двете му страни с извадени оръжия. Показа се и Бенедикт, вдигнал високо факла. Погледът му тревожно обходи пещерата, преди да се спре върху Алис. Когато я видя, лицето му се отпусна.

Едуард пръв се съвзе от вцепенението, обхванало всички в каменната зала.

— Копеле — извика той. — Ти провали всичко. Постоянно ми отнемаш това, което ми принадлежи по право. Ще си платиш!

Той скочи, но не към Хю. Обърна се и се хвърли върху Алис. Тя разбра, ужасена, че смята да я убие. За миг буквално се вцепени от ужас.

— Алис, махни се. — Хю се метна напред, но беше на няколко крачки от Едуард.

Заповедта на Хю разби магията на ужаса, която я бе хванала в капан. Тя се отмести точно преди мечът на Едуард да разцепи въздуха и да се удари в скалата, където бе седяла само допреди миг. Пещерата се огласи от зловещия звън.

Стомахът на Алис се сви. Кожата й настръхна, изпоти се. Ако не се бе дръпнала навреме, сега тялото й щеше да е разполовено от удара на Едуард.

Но той отново се обърна към нея, вдигнал меча в двете си ръце.

Алис отстъпи назад и краката й се заплетоха в полата.

— Мили Боже! — Тя отчаяно се бореше с новата си рокля в черно и кехлибарено.

— Дяволска кучка. Ти си виновна — Очите на Едуард бяха като на див звяр, когато я притисна към стената на пещерата.

Гневът измести страха й.

— Махай се от мен! Не се приближавай.

— Умри, кучко.

Алис забеляза, че Хю се е приближил, но все още е прекалено далеч от Едуард.

Тя се приготви да избегне следващия удар.

Но здравият разум най-после се върна у Едуард.

— Не се приближавай или ще я убия — извика той към Хю.

Хю бръкна в гънките на наметалото си и извади някакъв предмет. В ръката му заблестя зеленият кристал.

— Това искаше, нали, Едуард?

— Камъкът. — Едуард облиза устни. — Дай ми го и ще пощадя жена ти.

— Вземи го, ако можеш. — Хю хвърли камъка към стената на пещерата вдясно от Едуард.