Читать «Любов и грях» онлайн - страница 158

— Едуард знаеше, че загубата на зеления кристал ще донесе на Хю неприятности, но това не беше причината, поради която ме накара да го открадна. Истината е, че след като научи, че Камъните от Скарклиф са нещо повече от легенда, той бързо бе обзет от манията да открие съкровището.

— Какво се случи, след като даде зеления кристал на неговия човек?

— Глупакът измами Едуард. — Устните на Катрин изтъняха. — Избяга с камъка, решил сам да открие стойността му Но когато не успял да научи тайната му, го продал на един амбулантен търговец, след което той попадна в твоите ръце и оттам — в ръцете на законния си собственик.

— Междувременно Калвърт е бил тук, използвайки прикритието си на монах, за да претърсва пещерите както му е удобно.

— Да. Едуард разбра, че монахът е научил прекалено много за пещерите и може да му бъде полезен. Сключи сделка с Калвърт, направи монаха свой съдружник. Едуард му обеща да намери зеления кристал, докато Калвърт претърсва пещерите.

— Но Едуард уби Калвърт.

Катрин кимна.

— Да. Сигурна съм, че е смятал да го направи още от самото начало, веднага щом получи това, което иска. Но когато сър Хю се върна със зеления кристал и го заключи в крепостта, Едуард и Калвърт се скараха.

— Защо са се скарали?

— Калвърт обвиняваше Едуард, че не е изпълнил своята част от сделката. Едуард се ядоса и реши, че Калвърт вече не му е полезен. След като Калвърт умря, Едуард разбра, че трябва да измисли нов план.

— Затова ме отвлече — прошепна Алис.

— Да.

— Той е кръгъл глупак.

— Не, той е зъл, опасен човек — прошепна Катрин. — Всъщност винаги е бил зъл, но тази вечер виждам в него нещо по-различно. Нещо, което ме ужасява.

— Лудост? — Алис погледна неспокойно към Фултън и Ройс.

— Да. — Катрин заби поглед в ръцете си. — Мразя го.

— Братовчед си?

Катрин се загледа, без да вижда, в стената на пещерата.

— Той ме взе да живея при него след смъртта на родителите ми. Искаше да управлява наследството ми.

Алис се намръщи.

— Не е нещо необичайно. Малко мъже могат да устоят на възможността да управляват богатството на една наследница и законът им помага да го правят.

— Така е, но отношението на братовчед ми към мен беше доста необичайно и… — Катрин отново сведе поглед към здраво стиснатите си ръце. — Той… той ме насилваше.

Алис я погледна шокирана.

— О, Катрин. — Докосна нежно ръката на лечителката.

— А след това се опита да ме омъжи за сър Матю, за да получи земи за себе си — Лицето й беше изопнато от болка. — Да ме прости Господ, но мразя Едуард с такава страст, с каквато другите жени обичат.

Чу се тътренето на крака по камъните и Алис се вцепени. Обърна глава, за да погледне към тъмния тунел. Виждаше се светлина от факла и само след миг Едуард се появи. Лицето му беше изкривено от гняв.

Фултън скочи на крака. Погледът му се насочи към празната ръка на Едуард.

— Сър Хю още ли не е платил откупа?

— Това копеле си играе с мен. — Едуард пъхна факлата в ръката на Фултън. — Вече се зазорява, а той не е оставил камъка в проклетата канавка. А мъглата става все по-гъста.

— Може би не смята, че дамата струва толкова. — Фултън погледна гневно към Алис. — Не е трудно да се досети човек защо иска да се отърве от нея. — Потри дланта си, която Алис бе ухапала. — Момичето е досадно.