Читать «Любов и грях» онлайн - страница 159

Едуард се извъртя към него.

— Глупак такъв. Нищо не знаеш за това.

— Може би — отвърна тихо Фултън, — но знам, че не ми харесва особено.

— Сър Хю цени жена си достатъчно. — Едуард задърпа брадата си. — Цени я до видиотяване. Видя какво направи онзи ден в Рейвънхол. Позволи й да го лиши от дългоочакваното отмъщение само защото й бе дал дума.

— Да, но…

— Само хлътнал до ушите мъж би позволил на жена да го манипулира по този начин. Да, този глупак я цени много. Ще ми донесе камъка, смятайки, че така ще я оставя жива.

Ройс се намръщи.

— Съгласен съм с Фултън. Тази работа не ми харесва. Убеден съм, че камъкът не е толкова скъп, че да оправдава риска да бъдем хванати в капан като плъхове от Хю Непреклонния.

— Престани да цвилиш. — Едуард закрачи напред-назад. — В тези пещери сме на сигурно място. Сега, когато Калвърт е мъртъв, никой, освен мен, не познава тези тунели. Дори сър Хю не би се осмелил да влезе в тези лабиринти.

— Да. Така казваш ти. — Ройс пусна заровете в кесията на колана си. — Но това не променя нищо. Тази пещера може и да е добро скривалище в момента, но лесно би могла да се превърне в капан.

Едуард спря и се обърна. Очите му бяха злобно присвити.

— Да ме предизвикаш ли искаш, Ройс?

Ройс не се изплаши. Погледна замислено господаря си и сякаш изведнъж взе решение.

— Мисля, че това безполезно начинание ми омръзна.

— Какво? Ти си мой служител — изрева Едуард. Ръката му посегна към дръжката на меча. — Ще те убия на място, ако смяташ да ме изоставиш сега.

— Можеш да опиташ — Ройс също посегна към меча си.

Фултън отстъпи назад.

— Гръм и мълнии, това е истинска лудост.

— Предател! — Едуард извади меча си и скочи напред.

— Стой си на мястото — предупреди го Ройс и сам вдигна оръжието си.

— Прекратете тази глупост — извика Фултън. — Или ще изгубим всичко.

Алис хвана ръката на Катрин.

— Ела — прошепна тя. — Това може да е единственият ни шанс.

Катрин седеше като вкаменена. Очите й бяха изпълнени с ужас.

— Не можем да избягаме в пещерите. Ще се изгубим.

Алис я задърпа нетърпеливо.

— Не, ще следваме следата на Едуард.

— Каква следа?

— Минавал е през тунелите достатъчно, за да ги бележи със саждите от факлата си. — Алис се молеше това да се окаже вярно. Едно беше сигурно: свадата между Едуард и Ройс беше възможност, която тя и Катрин не биваше да пренебрегват.

— Наистина ли смяташ, че можем да избягаме? — Катрин изглеждаше объркана. Тя очевидно се бе настроила за смъртта. Надеждата беше за нея нещо много трудно за възприемане.

— Хайде.

Алис следеше внимателно Едуард и Ройс, които викаха и се обикаляха един-друг. Фултън не обръщаше никакво внимание на жените, напразно опитвайки се да успокои другите двама мъже.

Алис стискаше китката на Катрин, докато се промъкваше предпазливо към най-близката факла. Космите на тила й настръхнаха, когато посегна към факлата. Изведнъж усети нещо.

Никакъв звук не предизвести пристигането на Хю, но Алис разбра, че е наблизо. Тя се обърна и погледна тунела, откъдето преди малко се бе появил Едуард.