Читать «Любов и грях» онлайн - страница 15

— Ще използвам най-подходящата стратегия.

— Това не ми харесва, милорд.

— Знам.

Дънстън отново се изплю над стената.

— Виждам, че няма смисъл да се опитвам да те убеждавам. Тази работа с новите ти земи май се оказва по-трудна, отколкото си си представял, а?

— Да — съгласи се Хю. — Но явно съдбата ми е такава. Вече свиквам.

— Така е. Нищо не идва наготово, нали? Все пак светците биха могли да се смилят над нас понякога.

— Ще направя всичко, което е необходимо, за да задържа Скарклиф, Дънстън.

— Не се и съмнявам. Всичко, за което те моля, милорд, е да внимаваш, когато си имаш работа с лейди Алис. Имам чувството, че дори най-коравият рицар може да си намери майстора с нея.

Хю кимна, за да покаже, че е взел предвид предупреждението. Тази сутрин щеше да сключи сделка със загадъчната и непредсказуема лейди Алис. И възнамеряваше да покаже на дамата, въпреки всичкия й ум и гордост, че е получила повече, отколкото е очаквала.

Снощи, усещайки, че се е изправил пред по-хитър противник, отколкото очакваше, Хю бе съобщил на присъстващите, че не върши бизнес пред публика. Каза на Алис, че ще обсъдят сделката насаме днес.

Всъщност бе отложил преговорите, защото имаше нужда от време да обмисли новосъздалите се обстоятелства.

Хю си спомни, че бе получил няколко предупреждения за кристала, но никой не го бе предупредил за Алис.

Първото впечатление за характера й бе получил рано вечерта, когато чичо й едва прикри въздишката си при споменаването на името й. Изглежда, дамата беше твърде голям залък за устата на Ралф.

Имайки предвид малкото, което бе разбрал за нея, Хю бе очаквал да се изправи пред кисела, сприхава стара мома с хаплив език. Единствената вярна част от описанието й беше тази, отнасяща се до езика й. Беше очевидно, че Алис не се колебае да казва какво мисли.

Като се изключат смелите й думи, жената, с която разговаря снощи, беше доста по-различна от тази, която му бе описал Ралф.

Алис не беше кисела, това го разбра веднага. Беше решителна, а разликата беше явна. Не беше сприхава, а самоуверена и без съмнение много по-интелигентна от доста хора. Трудна жена, може би, но определено интересна.

Съдейки по описанието на Ралф за племенницата му, Хю бе очаквал да види същество със структура на кобила.

Но го очакваше изненада.

Лейди Алис беше стройна, елегантна и грациозна. В нея нямаше нищо, което да му напомня за кобила. Дългата й зелена рокля подчертаваше извивките на тялото й, намеквайки за гърди с големината на узрели праскови, тънка талия и закръглен ханш.

Дънстън беше прав в едно отношение, призна пред себе си Хю. У Алис имаше достатъчно огън, за да изгори който и да е мъж и той започваше с косите й. Къдриците с цвят на пламък бяха прибрани под златиста мрежа, която улавяше отблясъците на огъня.

Лицето й имаше фини кости и малко остър нос, решителна малка челюст и изразителни устни. Очите й бяха огромни и външните им ъгли леко се изтегляха нагоре. Над тях се извиваха деликатни вежди. Гордост и предизвикателство изразяваха раменете й и извивката на брадичката й. Това беше жена, която привлича мъжките погледи не защото е красива, въпреки че едва ли беше обикновена, а защото просто изискваше внимание.