Читать «Любов и грях» онлайн - страница 14

Излизайки от владението на Еразъм, Хю чу слуховете. Разбра, че са повикани лекари, които са си тръгнали, говорейки за болест на сърцето. Хю нямаше вяра на лекарите, но се разтревожи сериозно.

— Милорд, сигурен съм, че можеш да намериш друга дама, много по-подходяща за целта, отколкото тази — каза отчаяно Дънстън.

— Може би, но нямам време за търсене. Няма да имам възможност да търся друга съпруга до следващата пролет. Не искам да живея в Скарклиф в настоящото му състояние. Искам да имам подходящо жилище.

— Да, но…

— Ще е толкова удобно и ефикасно, Дънстън. Помисли само. Обясних ти, че откриването на кристала ще е много важно за убеждаването на хората в Скарклиф, че аз съм техният законен господар. Помисли само колко много бих могъл да ги впечатля, ако се върна в новите си земи със съпруга.

— А ти само помисли какви ги приказваш, милорд.

Хю се усмихна доволно.

— Така със сигурност ще ги спечеля. Веднага ще разберат, че виждам бъдещето си сред тях, а това ще им вдъхне увереност за собственото им бъдеще. А трябва да спечеля сърцата и доверието им, ако искам да направя Скарклиф преуспяващо имение, Дънстън.

— Няма да го отрека, но няма да е зле да си намериш друга жена. Тази не ми харесва и това е самата истина.

— Признавам, че на пръв поглед лейди Алис не изглежда най-хрисимата и сговорчива жена на света.

— Радвам се, че поне това си забелязал — промърмори Дънстън.

— Така или иначе — продължи Хю, — тя е интелигентна и явно вече е преодоляла онова фриволно състояние, присъщо на младите дами.

— Да, и без съмнение е преодоляла и още няколко други неща.

Хю присви очи.

— Да не би да намекваш, че не е девствена?

— Само ще ти напомня, че лейди Алис притежава смелост и решителност — смутолеви Дънстън. — Едва ли е срамежлива, скромна, неотворена розова пъпка, милорд.

— Да. — Хю се намръщи.

— Червените коси и зелените очи говорят за силни страсти, сър. Снощи сам видя какъв е характерът й. Не се съмнявам, че от време на време се отдава и на други силни емоции. Все пак е на двайсет и три години.

— Хм. — Хю се замисли над думите на Дънстън. — Тя очевидно е интелектуалка. Без съмнение е изпитвала любопитство към подобни неща. Трябва да е била дискретна все пак.

— Човек само може да се надява.

Хю прогони неприятните мисли, които Дънстън се опитваше да му внуши.

— Сигурен съм, че тя и аз ще се разбираме добре.

Дънстън изпъшка.

— И какво, по дяволите, те кара да се чувстваш толкова уверен?

— Казах ти, тя е интелигентна жена.

— Комбинацията от интелигентност и обучение само прави жените още по-трудни, ако питаш мен.

— Вярвам, че тя и аз ще се разбираме — каза Хю. — След като е интелигентна, значи ще възприема бързо.

— И какво точно ще възприеме, за Бога?

— Че и аз самият притежавам малко ум. — Хю се усмихна. — И без съмнение доста повече воля и решителност, отколкото тя би могла да управлява.

— Ако смяташ да си имаш работа с лейди Алис, бих те посъветвал първо да й покажеш, че си много по-опасен, отколкото тя в момента те смята.