Читать «Любов и грях» онлайн - страница 17

Откак пристигна в новото си имение преди по-малко от месец, Хю забеляза, че жителите, които сега го наричаха свой господар, са изненадващо намусени. Хората от Скарклиф му се подчиняваха от страх, но не виждаха в него никаква надежда за бъдещето. И настроението им личеше във всичко, което вършеха — от начина, по който мелеха брашно, до почти напълно липсващото им желание да обработват нивите си.

Хю беше свикнал да заповядва. Беше обучен на това. Беше естествен водач на хора през по-голямата част от живота си Знаеше, че би могъл да накара тези, които управлява, да му се подчиняват, но знаеше също и че това не е достатъчно. Искаше тези хора да са му верни по своя воля, за да успее да накара Скарклиф да разцъфти, което беше и в техен, и в негов интерес.

Истинският проблем беше в това, че обитателите на имението не очакваха Хю да се задържи като техен господар. Никой от предишните лордове не бе оцелявал за повече от година-две.

Само часове след пристигането си, Хю чу тихо споделени поличби за надвиснало нещастие. Реколтата бе стъпкана от шайка пропаднали рицари. Буря бе разрушила почти напълно църквата. В енорията се бе появил скитащ монах, проповядващ обреченост и катастрофа.

За хората от Скарклиф кражбата на зеления кристал от гробницата в местния манастир беше събитие с катастрофални последици. Беше също и последната капка. Хю знаеше, че в техните очи това е доказателство, че той не е техният истински господар.

Хю веднага разбра, че най-сигурният начин да спечели доверието на хората си е да открие зеления камък. И възнамеряваше да направи точно това.

— Внимавай, милорд — посъветва го Дънстън. — Лейди Алис не е някоя девица, изплашена от репутацията ти. Не се и съмнявам, че ще се пазари като лондонски търговец.

— Ще бъде доста интересно преживяване.

— Не забравяй, че снощи тя изглеждаше повече от благосклонна да продаде душата си, за да получи това, което иска, от теб, каквото и да е то.

— Да. — Хю почти се усмихна. — Може би душата й е точно това, което ще й поискам.

— Постарай се да не загубиш своята в цялата тази работа — сухо каза Дънстън.

— Значи допускаш, че все пак имам душа.

Единствено усуканият крак на Бенедикт му попречи да влети като хала в работния кабинет на Алис. Все пак зачервеното му лице и блестящите зелени очи изразяваха доста красноречиво гнева му.

— Алис, това е лудост. — Той спря пред бюрото й. — Убеден съм, че не искаше да кажеш, че ще сключваш сделка с Хю Непреклонния.

— Сега името му е Хю от Скарклиф — каза Алис.

— Съдейки по това, което съм чувал, Непреклонния му подхожда доста добре. Какво си мислиш, че правиш? Той е много опасен, откъдето и да го погледнеш.

— Но очевидно е почтен. Говори се, че ако сключи сделка, държи на думата си.

— Кълна се, че всяка сделка със сър Хю ще бъде подчинена на неговите собствени условия — отвърна Бенедикт. — Алис, казват, че е много умен и обича да крои хитрости.

— Е, и? Аз също съм умна.

— Смяташ, че можеш да се справиш с него така, както се справяш с чичо ни. Но хора като Хю не се поддават лесно на обработка, особено от жена.