Читать «Любов и грях» онлайн - страница 147

— Да. — Очите на Алис бяха изпълнени с топлота. — Мисля, че най-вероятно точно това се е случило.

Хю я погледна и осъзна, че тя разбира всичко. Не беше необходимо да се опитва да обяснява какво означават разкритията й за него. Както обикновено, Алис го разбираше, без да се налага да изразява чувствата си с думи.

— И Катрин е отровила родителите ми. — Хю пусна краищата на пергамента и той бавно се сгъна. — Тя ги е убила.

— Така изглежда.

— Сякаш историята на живота ми току-що бе написана отново — прошепна той.

— Голям грях е, че истината е останала скрита през всичките тези години.

— Като си помисля как са ме учили още от люлката да мразя всичко, свързано с Рейвънхол… — Хю спря, не можеше да довърши изречението си.

Няма да забравя, дядо.

Чувстваше се така, сякаш силните каменни основи, върху които бе изграден целият му живот, сега се разклащат под него.

Баща му се бе върнал от Франция с намерението да се ожени за майката на детето си. Той не бе прелъстил, а след това изоставил младата Маргарет от Скарклиф.

— Точно както сър Винсънт е бил учен да мрази теб — каза тихо Алис, изтръгвайки го от мислите му.

— Да. Двете семейства и тези земи са платили скъпо за престъплението й. — Хю срещна погледа й и се опита да обмисли логично настоящото положение. — Но защо Катрин е чакала до днес, за да се опита да ме отрови? Защо не е използвала проклетата си отвара, когато за първи път дойдох в Скарклиф?

Алис сбърчи замислено вежди.

— Не съм съвсем сигурна. Много въпроси, освен този, все още остават без отговор.

— Щеше да й е много по-лесно да ме убие преди седмици. — Хю удари с пергамента по бюрото си. — Домакинството беше зле организирано и за един отровител би имало хиляди възможности, а и тук нямаше никой, който да е имал представа, как да ме спаси. Защо е чакала?

Алис нацупи устни.

— Може би е намирала някакво удовлетворение в самата вражда. Докато е съществувала, тя е можела да се наслаждава на това, което е създала.

— Да.

— Катрин може би се е ядосала от вчерашното посещение на сър Винсънт и семейството му. Всички те видяха как яздиш през селото заедно с Винсънт.

— Разбира се. — Хю се запита защо не се бе сетил веднага. Явно не мислеше ясно. Тайната на миналото му определено се отразяваше зле на разума му — Вероятно е видяла в това първата стъпка на помиряването между Скарклиф и Рейвънхол.

— Да. — Алис започна да почуква с пръсти по коляното си.

— Какво те тревожи?

— Все още не мога да разбера защо е отровила монаха. Не виждам причина.

— Вероятно никога няма да узнаем, освен ако не я открием. — Хю се изправи решително. — И възнамерявам да направя точно това. — Понечи да заобиколи бюрото си.

— Къде отиваш, милорд?

— Да говоря с Дънстън. Искам Скарклиф да бъде претърсен основно. Отровителката не би могла да стигне далеч пеша. Ако действаме бързо, може би ще я намерим, преди да се разрази бурята.

Ярка светкавица и последвалата я гръмотевица осуетиха този план, преди още Хю да е спрял да говори.