Читать «Любов и грях» онлайн - страница 145

— Искаш да кажеш, че дамата, за която е бил сгоден, може би е искала да си отмъсти?

— Възможно е, нали?

— Малко крайно ми звучи — отвърна Джоан.

— Ти самата каза, че сестра Катрин страда от крайни настроения — напомни й Алис.

Джоан се надигна на пръсти и надникна през решетката.

— Килията й е празна. В цялата тази работа има нещо много странно.

— Ще се окаже, че е напуснала манастира.

— Но къде би могла да отиде? Сигурна съм, че все някой щеше да забележи, ако е взела някой от конете ни.

Алис също надникна през решетката.

— Върху леглото й има къс пергамент.

— Сестра Катрин е изключително подредена. Не би оставила разхвърляни лични вещи.

Алис я погледна.

— Освен ако не иска някои да го открие.

Джоан гледаше все по-разтревожено. Без да казва нищо, тя вдигна тежката халка, завързана на колана й, и избра един от ключовете. Пъхна го в ключалката на вратата.

Само след миг Алис вече беше в малката стая. Едва ли имаше какво да се види, като се изключат тясното легло, малката дървена ракла и навитият пергамент върху сламеника.

Алис понечи да вземе пергамента, но спря и погледна Джоан. Игуменката кимна безмълвно.

Алис взе пергамента и го разгъна внимателно. На леглото падна тежък златен пръстен със зелен камък.

— Това на сестра Катрин ли е?

— Ако е, значи го е крила през всичките тези години. Никога преди не съм го виждала.

— Изглежда ми познат. — Алис вдигна поглед. — Сигурна съм, че лейди Ема има пръстен, който много прилича на този Казвала ми е, че сър Винсънт й го дал, когато се сгодили.

— Все по-лошо и по-лошо — промърмори Джоан. — Какво пише в писмото?

— Всъщност е съвсем кратка бележка.

— Прочети я.

Алис се намръщи над прецизния почерк.

Копелето плати за греховете на майка си и баща си. Всичко е свършено.

— Мили Боже, какво е искала да каже? — прошепна Джоан.

— Катрин явно смята, че е осъществила отмъщението си. — Алис сгъна пергамента. — Няма как да знае, че се е провалила.

Ключовете на Джоан издрънчаха, когато тя се обърна към вратата.

— Ще кажа на някоя от монахините да разпита из селото. Може би някой е виждал Катрин.

Алис погледна през тясното прозорче на килията. Сивата мъгла навън бе станала по-тъмна.

— Става късно. Трябва да се върна в крепостта, преди някой да се е разтревожил за отсъствието ми. — По-точно Хю, който може вече да се е събудил и да обмисля отмъщението си.

— Ще ти се обадя, ако разбера къде се намира лечителката — каза й Джоан.

— Благодаря ти — отвърна тихо Алис. — Мисля, че ще е най-добре да не се споменава за отровата, игуменке. Знаеш колко се страхуват хората от подобни неща.

— Да. Няма да казвам нищо за нея — обеща Джоан. — Бог ми е свидетел, че нямаме нужда от още слухове за отрови в това имение.

— Съгласна съм. Ще говорим утре, мадам. А сега, трябва да се прибирам, ако искам да оправя нещата, преди над тези земи да се разрази още една буря.

Бенедикт чакаше сестра си в голямата зала. Посрещна я с явно нетърпение.

— Слава Богу, че се върна — каза той. — Лорд Хю се събуди преди по-малко от час и веднага попита за теб. Когато му казах, че си излязла, това не му хареса.