Читать «Любов и грях» онлайн - страница 148

— Прекалено късно е, милорд.

— Дявол да го вземе. — Хю отиде до прозореца. Дъждът плющеше силно, вятърът виеше. Факлите биха били напълно безполезни в този ураган. Хю изръмжа още нещо, преди да затвори капаците.

— Не се тревожи — каза Алис. — Ще я намерим утре сутринта.

— Да — съгласи се Хю. — Ще я намерим.

Обърна се и видя, че Алис го наблюдава замислено. Погледът й беше забулен от силна тревога. Тревога за него. Така изглеждаше, когато се притесняваше за някого, когото цени. Някой, когото обича.

Неговата съпруга.

За миг се почувства като омагьосан само от факта, че тя седи тук, при него, в кабинета му. Полите на роклята й бяха подредени прилежно около нозете й. Блясъкът на мангала осветяваше тъмните пламъци на косите й. Коси с цвят на залез, преди да го погълне нощта.

Неговата съпруга.

Днес тя бе спасила живота му и бе открила истината за миналото му.

Беше му дала твърде много.

Заля го вълна от чувства. Силата им беше по-могъща от вятъра, брулещ стените на крепостта.

Не можеше да даде име на чувството, което се надигаше в него, но то го изпълваше с дълбок копнеж. Изведнъж му се прииска от дъното на душата да има нов списък с изящни комплименти. Имаше нужда от елегантните думи на Джулиън. Искаше да каже нещо запомнящо се, нещо, което би казал един поет Нещо толкова красиво, колкото самата Алис.

— Благодаря ти — каза й.

Няколко часа по-късно, в топлината на голямото си легло, Хю се наведе над Алис и още веднъж се наслади на мекотата и готовността на тялото й. Усети първо слабото потреперване, топлината й се стегна около него и тогава чу задъхания вик на освобождението й.

За миг изпита някакво странно чувство на благоговение и благодарност. Не беше сам в бурята. Алис беше с него. Можеше да я докосва, да я усеща, да се държи за нея. Тя беше част от него.

Чувството изчезна толкова бързо, колкото се бе появило, и той отново се изгуби в сладката страст на Алис. Тя го обгърна и го понесе. Той се предаде на буйните ветрове, издавайки дрезгав, приглушен вик на задоволство и учудване.

Тук, в тъмнината с Алис, не беше необходимо да овладява бурята. Можеше да се носи с нея напред, към мястото, където миналото не хвърляше сенките си.

Когато всичко свърши, той лежа безмълвно известно време, наслаждавайки се на удоволствието да усеща Алис до себе си.

— Хю?

— Да?

— Не си заспал.

Той се усмихна в тъмнината.

— Нито пък ти, както изглежда.

— Какви мисли те държат буден в този късен час?

— Не мислех. Слушах.

— Какво?

— Нощта.

Алис замълча за момент.

— Аз не чувам нищо.

— Знам. Ветровете утихнаха и дъждът спря. Бурята спря.

— Странен ден. — Джоан спря пред портата на манастира и се загледа в гъстата мъгла, обвила Скарклиф. — Ще се радвам, когато всичко свърши.

— Не си единствената, която ще се радва на края на тази история. — Алис пъхна бележника на майка си под мишница и оправи качулката на наметалото си. — Признавам, че част от мен се моли Хю да не открие лечителката.

Хю бе тръгнал да търси Катрин на зазоряване. Бе взел със себе си Бенедикт и всички мъже от крепостта, годни да носят оръжие.