Читать «Любов и грях» онлайн - страница 149

Неспокойна и разтревожена, Алис се разхожда из крепостта докато й омръзна да е сама. С намерението да се заеме с нещо полезно, тя взе бележника на майка си и отиде в селото.

В малката манастирска болница имаше достатъчно работа. Когато приключи с раздаването на лекарства за кашлица и отвари за ревматизъм, Алис се присъедини към монахините за обедните молитви и за обяда.

— Разбирам — отвърна Джоан. — Всичко ще е много по-просто, ако Катрин просто е изчезнала, но това е малко вероятно.

— Права си. Лорд Хю ще я търси до самите порти на ада, ако се наложи. — Алис погледна в мъглата. — Мога само да се надявам, че когато я открие, той също ще намери покой.

Джоан я погледна мило, с разбиране.

— Никой не може да намери истински покой в миналото, Алис. Трябва да го търсим в настоящето.

Алис стисна по-силно бележника на майка си.

— Много си мъдра, мадам.

Джоан се усмихна горчиво.

— Това е урок, който научих по най-трудния начин, точно както трябва да стане с всеки човек.

За първи път Алис се запита какво бе накарало Джоан да се отдаде на религиозния живот. Някой ден трябваше да я попита. Не днес, разбира се. Все още беше прекалено рано за такива лични неща, но щеше да има достатъчно възможности за подобен разговор в бъдещето Нещо й подсказваше, че зараждащото се приятелство между нея и игуменката ще е много важно и за двете. Въпреки мрачния ден, Алис усещаше в себе си топлина. Бъдещето й беше тук, в Скарклиф И животът щеше да е хубав.

— Приятен ден, мадам. — Алис тръгна към портата.

— Приятен ден и на теб, милейди.

Алис вдигна ръка за довиждане и излезе от двора на манастира.

Мъглата се бе сгъстила толкова, че тя едва виждаше накъде върви. Знаеше, че мъглата затруднява много търсенето на Хю. Знаеше също, че той няма да се откаже от него. Щеше да претърсва Скарклиф и околните земи, докато не открие Катрин.

Не можеше да го обвинява. Все пак, той търсеше жената, която най-вероятно бе убила родителите му. Алис знаеше, че що се отнася до Хю, фактът, че тя очевидно се бе опитала да отрови и него, бледнееше пред престъпленията й отпреди трийсет години.

Катрин му бе отнела и двамата родители. Беше го лишила от земите, които са му се падали по право. Беше го оставила на грижите на един огорчен старец, който бе гледал на него само като на оръжие за отмъщение.

Алис потрепери при мисълта, какво би се случило на Хю, ако съдбата не го бе отвела в дома на Еразъм от Торнууд. Някой ден, каза си тя, би искала да благодари на този мъж, който бе успял да попречи на бурите, вилнеещи в душата на Хю, да го завладеят напълно.

Алис не можеше да обвинява Хю за решимостта му да намери Катрин, но сега, когато отново остана сама, чувството за безпокойство я обзе отново. Имаше нещо в цялата тази работа, което й убягваше. Прекалено много неща не можеха да бъдат обяснени. Прекалено въпроси все още нямаха отговор.

Защо е убила монаха?

Задаваше си този въпрос за стотен път днес, докато вървеше покрай селските къщи. Мъглата обвиваше всичко в тишина. Хората не бяха излезли на работа в полето. Жените не бяха в градините. Децата играеха на топло край огнищата. Алис беше сама на пътя към крепостта.