Читать «Любов и грях» онлайн - страница 146

Алис свали наметалото си.

— Къде е той?

— В кабинета си. Каза, че трябва да отидеш при него веднага.

— Възнамерявам да направя точно това. — Алис тръгна към стълбите.

— Алис?

Тя спря.

— Да, какво има?

— Има нещо, което искам да ти кажа. — Бенедикт се огледа, за да се увери, че никой от слугите не може да ги чуе. Пристъпи към Алис и сниши глас: — Аз бях при сър Хю, когато му стана зле.

— Знам. И какво от това?

— Първата дума, която каза, когато разбра, че е изпил отрова, беше твоето име.

Алис трепна като при удар. На раменете й сякаш се стовари огромен товар.

— Помислил си е, че аз съм се опитала да го убия?

— Не. — Бенедикт се усмихна накриво. — В първия момент и аз си помислих така. Казах му, че това е невъзможно, тогава той ми обясни, че вика теб, защото знае, че ти си единствената, която може да го спаси. Обвиняваше Винсънт от Рейвънхол от самото начало. Никога не те е подозирал.

Непоносимият товар се смъкна от раменете й. Тя се усмихна на Бенедикт с треперещи устни.

— Благодаря ти, че ми го каза, братко. Това успокоява сърцето ми много повече, отколкото можеш да си представиш.

Бенедикт се изчерви.

— Знам колко много го обичаш. Сър Дънстън казва, е мъж с характера на лорд Хю не се отдава на сладки чувства. Сър Дънстън ми каза, че лорд Хю се присмива на любовта и че никога няма да даде сърцето си на жена. Но аз си помислих, че е редно да знаеш, че поне ти вярва. Сър Дънстън казва, че е много неприсъщо за милорд да се доверява на който и да било.

— Това е добро начало, нали? — Алис се обърна и забърза нагоре по стълбите.

Стисна здраво бележката и пръстена на Катрин, когато стигна коридора на последния етаж. Спря пред вратата на кабинета на Хю и почука силно.

— Влез. — Гласът му беше леден.

Алис си пое дъх и отвори вратата.

Хю седеше зад бюрото си. Пред него беше разгъната карта. Вдигна поглед, когато Алис влезе. Когато я видя, скочи на крака и се подпря на бюрото. Очите му блестяха диво.

— Къде, по дяволите, беше, мадам?

— В манастира. — Алис го погледна внимателно. — Изглежда, си се възстановил, сър. Как се чувстваш?

— Апетитът ми се възвърна — отвърна Хю. — Както, изглежда, и апетитът ми за отмъщение.

— Явно не си единственият, който обича това блюдо, милорд. — Алис хвърли пергамента и пръстена на бюрото — Днес явно си станал жертва на жена, чиято жажда за отмъщение е била по-силна дори от твоята.

Глава 19

— Лечителката се е опитала да ме отрови? — Хю вдигна поглед от краткото писмо, което Катрин бе оставила на леглото си. Беше изумен от това, което му каза Алис, но не можеше да отрече доказателството, което донесе от манастира.

— Съдейки по пръстена и по съдържанието на бележката, стигам до извода, че тя е била жената, сгодена за баща ти. — Алис се отпусна на един стол. — Бих се осмелила да предположа, че когато сър Матю се е върнал от Франция, й е изпратил съобщение, че възнамерява да развали годежа им.

— За да може да се ожени за майка ми, така ли? — Хю полагаше огромно усилие да запази гласа си спокоен и безстрастен. Но в сърцето му се промъкваше някакво непознато досега чувство. Баща му е имал намерение да го признае за свой син.