Читать «Любов и грях» онлайн - страница 144

Джоан се намръщи.

— Можеш да зададеш въпросите си направо на нея. Веднага ще изпратя да я извикат.

— Не е възможно. — Расото на Джоан шумолеше, докато тя вървеше бързо по коридора. — Сестра Катрин е опитна лечителка. Не би отровила никого.

— Не ти ли се струва странно, че е изчезнала? — попита Алис.

— Трябва да е някъде из манастира.

— Проверихме в параклиса, в градината и в трапезарията. Къде другаде би могла да бъде?

— Може би медитира в килията си и не е чула послушницата, която изпратих да я повика. Или може би страда от някой от пристъпите си на меланхолия. Лекарството, което взема за нея, понякога я кара да заспива дълбоко.

— Това е много тревожно.

— Подозренията ти са още по-тревожни — каза бързо Джоан. — Сестра Катрин е в този манастир от близо трийсет години.

— Да, точно това ме накара да се замисля дали някак си не е замесена във всичко това. — Алис погледна към редицата от дървени врати по протежението на коридора. Всяка имаше малко прозорче с решетки.

В коридора беше тихо. Повечето от килиите бяха празни по това време на деня. Монахините бяха заети с многобройните си задължения в градината, кухнята и библиотеката.

Джоан погледна през рамо.

— Каза, че родителите на лорд Хю са били отровени преди почти трийсет години?

— Да. Всички си помислили, че майка му е била отровителката. Тя била опозорената. Но днес аз се замислих над това.

— Какво те кара да мислиш, че сестра Катрин може да знае нещо за инцидента, различно от слуховете, които са достигнали до нея тогава?

— Спомняш ли си деня, в който я срещнахме в градината на манастира?

— Разбира се.

— Тя каза нещо в смисъл, че един мъж лесно може да наруши годежен обет. Изглеждаше странно огорчена.

— Казах ти, Катрин страда от меланхолия. Често изглежда тъжна и огорчена.

— Да, но ми се струва, че тогава в реакцията й имаше нещо лично. Тя ме предупреди да не отлагам сватбата си, защото в противен случай мога да се окажа изоставена.

— И какво от това? — Джоан спря пред последната врата. — Това просто беше един практичен съвет.

— Говореше като жена, която е изпитала унижението на развален годеж на собствения си гръб — настояваше Алис. — Започнах да се чудя дали самата тя не е сложила расото след някаква подобна случка.

— Това едва ли е нещо необичайно — Джоан почука върху тежката дъбова врата. — Много жени са влезли в манастир по тази причина.

— Знам, че е така. Но искам да попитам сестра Катрин дали нейната причина е била такава.

Джоан я погледна в очите.

— И какво, ако е била?

— Тогава ще искам да разбера дали мъжът, който е нарушил годежната си клетва към нея, не е бил бащата на Хю, сър Матю от Рейвънхол.

Джоан се намръщи.

— Но според разказа, сър Матю не е нарушил клетвата си. От това, което съм чувала, той наистина е искал да се ожени за дамата, която е избрало семейството му. Всички смятат, че е искал да запази бедната майка на Хю за своя любовница. Говори се, че затова го е отровила.

— Така се говори — призна Алис. — Ами ако не е станало така? Ако Матю се е върнал от Франция, разбрал е, че има син, и е решил да се ожени за жената, която го е родила?