Читать «Любов и грях» онлайн - страница 142

Въпреки тревогата си, Алис се усмихна при мисълта, че Хю съветва един прислужник от кухнята.

— Лорд Хю наистина казва мъдри неща. Кога ти е казал това?

— Вчера сутринта, когато го попитах как може да пие зелен чай всеки ден. Аз самият никога не го докосвам.

Алис въздъхна.

— Можеш да се върнеш към задълженията си, Люк.

— Да, милейди.

Алис изчака, докато Люк излезе от кабинета й, преди отново да отвори бележника на майка си. Един въпрос получи отговора си. Люк беше честно момче. Повярва му, когато й каза, че не е срещал никого, докато е отивал към кабинета на Хю.

Това означаваше, че отровата не е била сложена в чашата след наливането на чая.

Което, на свой ред, говореше, че се търси отрова, която би могла да се сложи, без да бъде забелязана, на дъното на чиста чаша. Трябваше да е толкова силна, че само няколко капки да успеят да причинят болест или смърт.

Стисна силно очи при мисълта, че за съвсем малко не изгуби Хю. По тялото й премина студената тръпка на ужаса.

Трябваше да открие отровителя, преди той или тя да удари отново Трябваше да го открие, преди Хю да обсади крепостта на братовчед си и да унищожи завинаги малката искрица надежда за мир между Рейвънхол и Скарклиф.

Алис се съсредоточи върху бележките на майка си, отнасящи се до отровни отвари от билки.

Когато се приготви по тази рецепта, малкото количество може да успокои силни болки в червата. Но ако се даде прекалено много, ще убие.

На вратата се почука дискретно.

— Влез — извика Алис, без да сваля поглед от страницата.

Ълбърт показа глава.

— Викала си ме, милейди?

— Да, Ълбърт. — Алис го погледна. — Искам да се погрижиш днес всяка чиния и чаша в тази къща да бъдат изтъркани добре, преди да се сервира нещо.

— Но всичко се мие след всяко хранене, милейди, точно както ти поръча — заекна Ълбърт, явно смутен от заповедта й.

— Знам, Ълбърт, но искам днес отново да бъдат измити, преди да се сервира обядът. Ясно ли е?

— Да, милейди. Преди обяда. Ще се разпоредя веднага. Има ли нещо друго?

Алис се поколеба.

— Лорд Хю няма да се храни с нас днес. В спалнята си е и не иска да бъде обезпокояван.

Ълбърт веднага се разтревожи.

— Нещо не е наред ли, милейди?

— Не. Настинал е леко. Ще му дам една отвара и до утре ще се оправи.

Лицето на Ълбърт се проясни.

— Да изпратя ли още зелен чай в спалнята му?

— Не мисля, че е необходимо. Благодаря ти, Ълбърт. Свободен си. Не забравяй всичките чинии, кани и чаши да се измият незабавно.

— Да, милейди. Веднага ще се погрижа. — Ълбърт се поклони и излезе.

Алис се опита да се отърси от мрачните страхове, които заплашваха да я залеят цялата. Обърна друга страница на бележника и се зачете в прилежния почерк на майка си.

Водният часовник на бюрото й капеше бавно. Мина още един час.

След доста време Алис затвори бележника и остана така, замислена над това, което бе научила.

Както бе очаквала, тайните за приготвянето на отрова, толкова силна, че да се даде по начина, по който бе дадена тази на Хю, бяха забулени в мистерия.