Читать «Любов и грях» онлайн - страница 141

— Сър Винсънт от Рейвънхол трябва да обвиняваме — заяви Дънстън.

— Не можем да сме сигурни. — Алис започна да крачи напред-назад из спалнята. — И освен това знаем, че само чаят на сър Хю е бил отровен. Това означава, че или билките са сложени в чашата му, докато са го носили към кабинета, или…

— Ще намеря този проклет прислужник — прекъсна я гневно Дънстън — и до обяд ще бъде обесен.

— Или — побърза да добави Алис — отровата вече е била в чашата, когато чаят е бил налят в нея.

Лицето на Дънстън издаваше недоумението му.

— Вече е била в чашата?

— Да, сър. В кухните винаги е много оживено Няколко капки от много силна отрова на дъното на чашата едва ли ще бъдат забелязани, когато чаят се налива в нея.

— Нима няколко капки са достатъчни, за да убият човек?

— Отварите от някои билки са много отровни. — Някои отвари, но не много, добави наум Алис. А билките, използвани за тези отрови, са много редки, поне според бележника на майка й.

Бенедикт погледна към сестра си над заспалия Хю.

— Не е тайна коя посуда използва сър Хю. Не би било много трудно за отровителя да познае чашата му.

— Да. — Алис продължи да крачи, стиснала ръце зад гърба си. — Сър Дънстън, аз ще се заема с това разследване, разбираш ли ме? Една война с Рейвънхол ще струва много човешки животи и аз няма да си изцапам ръцете с кръвта на невинни хора, ако има и друг начин.

— Можеш да си сигурна, мадам, че няма да има друг начин, когато сър Хю се събуди. — Изражението на Дънстън беше направо диво. — Той ще си отмъсти веднага щом укрепне достатъчно, за да седи на коня.

Алис погледна към Хю. Никой не знаеше по-добре от нея, че веднъж решил ли е да действа, нищо не може да го спре.

Тя се обърна с лице към Дънстън и Бенедикт.

— В такъв случай трябва да действам бързо.

Алис затвори бележника на майка си, опря ръце на бюрото си и погледна младия кухненски прислужник, който стоеше пред нея.

— Ти ли занесе зеления чай на сър Хю тази сутрин, Люк?

— Да, милейди. — Люк гордо се ухили. — Удостоен съм с честта всяка сутрин да му нося чая.

— Кой те удостои с тази чест?

Люк я погледна учудено.

— Мастър Ълбърт, разбира се.

— Кажи ми. Люк, днес спира ли се да разговаряш с някого, на път за кабинета на лорд Хю?

— Не, милейди. — В очите на момчето се появи тревога. — Въобще не съм спирал, кълна се. Отидох направо в кабинета му точно както ми беше заповядано. Кълна се, чаят беше още топъл, когато го занесох. Ако е бил студен, когато негово благородие е пил от него, вината не е моя, милейди.

— Успокой се, Люк. Чаят беше достатъчно топъл — увери го Алис.

Люк засия.

— Значи лорд Хю е доволен от услугите ми?

— Бих казала, че тази сутрин е бил доста изненадан от тях.

— В такъв случай, мастър Ълбърт може би скоро ще ми позволи да сервирам в голямата зала — каза доволно Люк — Това е най-голямото ми желание. Майка ми ще бъде горда с мен.

— Сигурна съм, че скоро ще постигнеш целта си, Люк. Изглеждаш ми решително момче.

— Така е, милейди — увери я пламенно Люк. — Лорд Хю ми каза, че истинската сила на всеки човек, независимо от положението му в обществото, е в неговата решителност и воля. Ако те са силни, човек постига целите си.