Читать «Любов и грях» онлайн - страница 139

Хю тъкмо разглеждаше един списък с подправки, когато забеляза, че пламъкът на свещта трепти някак странно. Остави перото и потри очи. Когато отново ги отвори, забеляза, че пламъкът е станал голям. Прекалено голям.

— Нещо не е наред ли, сър? — Винсънт се наведе през бюрото със загрижено изражение.

— Не — Хю разтърси глава, за да прогони паяжините, които явно бяха обвили ума му.

Чертите на Бенедикт започнаха да се сливат. Очите и носа му се приближиха към устата му.

— Лорд Хю?

Хю се опита да се концентрира. Лицето на Бенедикт възвърна нормалното си изражение.

— Свърши ли с изчисленията?

— Да. — Бенедикт премести чашите със зелен чай, които им бяха донесени преди малко — Ще приключа сметките до утре, така че Джулиън да може да ги занесе в Лондон. Сър, сигурен ли си, че си добре?

— Защо, по дяволите, тази свещ танцува така? Тук не става течение.

Бенедикт погледна към свещта.

— Пламъкът ми изглежда съвсем спокоен, сър.

Хю се втренчи в него. Пламъкът се издигаше високо нагоре. И имаше странен розов оттенък. Розови пламъци?

Той откъсна погледа си от свещта и погледна към картината на стената. Еднорогът върху нея сякаш оживя. Обърна изящната си глава и го изгледа с неприкрито любопитство.

— Чаят — прошепна Хю.

— Милорд?

Хю погледна полупразната чаша пред себе си Ужасно предчувствие се промъкна в размътения му мозък.

— Ти пи ли? — Гласът му беше дрезгав шепот.

— От зеления чай ли? — Чертите на Бенедикт затрептяха също като пламъка на свещта. — Не. Не го обичам. Знам, че Алис го намира много подходящ за повдигане на духа, но аз не го харесвам. Обикновено го изхвърлям в най-близкия канал.

— Алис. — Хю сграбчи ръба на бюрото си, когато стаята бавно започна да се върти. — Чаят.

— Какво има, милорд?

— Извикай я. Извикай Алис. Кажи й… кажи й… отрова.

Бенедикт скочи на крака.

— Сър, това е невъзможно. Как се осмеляваш да я обвиниш в отровителство?

— Не Алис… — Хю едва говореше. — Това е работа на Рейвънхол. Вината е моя. Не трябваше да ги пускам в крепостта…

Той се строполи тежко на пода и до съзнанието му едва достигна шумът от стъпките на Бенедикт по коридора. И тогава еднорогът излезе от картината на стената, дойде до него и го погледна мрачно.

— Така беше и с майка ти и баща ти — каза тихо еднорогът.

Глава 18

— Милорд, ще бръкна с пръсти в гърлото ти. Моля те да не ми ги отхапваш. — Алис клекна до Хю, обърна главата му и разтвори устата му.

Само миг след това Хю изстена и послушно изпразни съдържанието на стомаха си в легена, който държеше Бенедикт.

Алис изчака, докато първите спазми се успокоиха, и отново бръкна в гърлото му.

Хю се сгърчи конвулсивно. Малкото, останало в стомаха му, изскочи навън.

Бенедикт я погледна с изпълнени със страх очи.

— Ще умре ли?

— Не — яростно отговори Алис. — Няма да умре! Донеси ми вода, Бенедикт. Много вода. И мляко. Побързай!

— Да. — Бенедикт грабна бастуна си, скочи на крака и забързано излезе от стаята.

— И… Бенедикт?

Той спря, сложил една ръка на бравата.

— Да?

— Не казвай на никого за това, разбираш ли ме? Кажи, че искам мляко и вода, за да измия лицето си.