Читать «Любов и грях» онлайн - страница 12

— Грешиш. — Хю се усмихна леко. — Явно не съм усъвършенствал легендата за себе си достатъчно добре, ако съдя по снощната реакция на лейди Алис.

— Да. — Дънстън се начумери. — Тя определено не се сви и не се изплаши така, както трябваше да стане. Може би дамата не притежава добро зрение.

— Беше прекалено заета с това да сключи сделка с мен, за да забележи, че търпението ми беше към своя край.

Устните на Дънстън се изкривиха в кисела гримаса.

— Готов съм да се закълна, че точно тази дама не би отстъпила и пред самия дявол.

— Много необикновена жена.

— От опит знам, че червенокосите жени винаги носят неприятности. Веднъж се запознах с едно такова момиче в лондонска кръчма. Налива ме с бира, докато не се озовах в леглото й. Когато се събудих, и тя, и кесията ми бяха изчезнали.

— Ще държа парите си под око.

— Няма да е лошо.

Хю се усмихна, но не каза нищо. И двамата знаеха, че грижите за парите и сметките му не представляваха никаква трудност. Хю притежаваше талант за бизнес. Малко от познатите му се занимаваха с такива скучни неща. Те харчеха нашироко и разчитаха на обичайните източници на средства — откупи, турнири и — за онези, които имаха късмета да притежават земя — доходите от лошо управляваните имения. Но Хю предпочиташе друг, по-сигурен начин да увеличава доходите си. Дънстън поклати тъжно глава.

— Жалко, че следата на зеления кристал ни доведе до жена като лейди Алис. Нищо хубаво няма да излезе от това.

— Сигурен съм, че всичко щеше да е много по-просто, ако тя се поддаваше по-лесно на сплашване, но още не съм убеден, че това е нещастно стечение на обстоятелствата — каза бавно Хю. — Мислих върху това през по-голямата част от нощта. Виждам възможности, Дънстън. Интересни възможности.

— Значи май наистина сме обречени — каза философски Дънстън. — Неприятностите винаги ни намират, когато прекалено много се замислиш върху нещо.

— Сигурно си забелязал, че очите й са зелени.

— Нима? — Дънстън се намръщи. — Не бих казал, че съм забелязал цвета на очите й. Червената коса е достатъчно лоша поличба за мен.

— Много изразителен нюанс на зеленото.

— Искаш да кажеш, като на котка?

— Като на фея, като на принцеса на елфите.

— Все по-лошо и по-лошо. Елфите използват много странни магии. — Дънстън се начумери. — Не ти завиждам за това, че трябва да си имаш работа с червенокоса, зеленоока опърничава жена.

— Оказва се, че наскоро открих, че червените коси и зелените очи ми харесват.

— Винаги си предпочитал тъмнокоси, тъмнооки жени. Лейди Алис дори не е особено красива според мен. Завладян си от рядката й смелост, това е всичко. Забавляваш се от куража, който прояви, предизвиквайки те.

Хю сви рамене.

— Това скоро ще мине — увери го Дънстън. — Както минава главоболието след преливане.

— Тя знае как да се грижи за домакинството — продължи замислено Хю. — Банкетът, който организира снощи, би бил достоен и за съпруга на барон. Достоен за благородническа къща. Имам нужда от някой, който може да ръководи домакинство толкова умело.