Читать «Любов и грях» онлайн - страница 137

Хю също погледна към прозореца.

— Върни се при камъните и бръмбарите си, мадам. Това е мъжка работа.

— Не искам ти и гостът ни да се биете, милорд. — Алис стисна силно перваза на прозореца. — Намери някакъв друг начин да забавляваш сър Винсънт.

Винсънт също погледна нагоре. Дори от това разстояние можеше да се различи мрачната му усмивка.

— Уверявам те, милейди, много съм доволен от това забавление. Всъщност не мога да се сетя за нищо друго, което да ми хареса повече от малко борба с мечове със съпруга ти.

Ема се намръщи към съпруга си.

— Сър, ние сме гости на този дом. Трябва да уважиш молбата на лейди Алис.

— Но сър Хю предложи да се бием — извика Винсънт. — Как мога да му откажа?

Алис се наведе още повече.

— Сър Хю, уведоми госта си, че предпочиташ да се забавлявате по друг начин.

— Ти какво би предложила, мадам? — попита невинно Хю. — Може би да се поупражняваме малко с пики?

Алис изгуби търпение.

— Покажи на сър Винсънт новата канавка, ако не можеш да измислиш нещо по-интересно. Не ме интересува какво правите, но няма да позволя да си организирате рицарски турнир в тази крепост. Ясна ли съм, сър?

Долу настъпи пълно мълчание. Всички погледи бяха вперени в прозореца.

Хю я гледа настойчиво известно време.

— Няма да позволиш? — най-накрая повтори бавно.

Алис си пое дълбоко въздух. Пръстите й се вкопчиха в перваза.

— Чу ме. Това не е подходящ начин да забавляваш госта си.

— Мадам, може и да е убягнало от вниманието ти, но аз съм господарят на тази крепост и ще забавлявам госта си така, както намеря за добре.

— Спомняш ли си подаръка, който ми обеща снощи, сър?

— Алис…

— Искам го сега, милорд.

Изражението на Хю стана по-опасно от всякога. Той остана неподвижен няколко секунди, после рязко пъхна меча си в ножницата.

— Много добре, мадам — каза безстрастно той. — Ти поиска подарък и сега го получи. — Усмихна се студено. — Ще покажа на сър Винсънт селската канавка.

Винсънт избухна в гръмогласен смях, прибра меча си и тупна силно Хю по рамото.

— Не се безпокой, сър — каза той не без съчувствие. — Сигурен съм, че скоро ще свикнеш със съпружеския живот.

Малко по-късно Хю мина покрай манастира заедно с мъжа, когото бе учен да мрази още от детството си. Нито той, нито Винсънт бе казал нещо, откак препуснаха извън стените на крепостта.

— Наистина ли ще ми показваш селската канавка? — попита сухо Винсънт.

Хю се намръщи.

— Не. Всъщност има нещо, което трябва да обсъдим. — Досега бе мислил колко може да каже на Винсънт относно убийството на Калвърт, и вече бе взел решение.

— Ако искаш да ми четеш лекция за задълженията ми спрямо Рейвънхол, можеш да си спестиш усилието. Вече спечелих достатъчно пари от турнирите, за да мога да се грижа за имението си. Нямам намерение отново да го напускам.

Хю сви рамене.

— Това си е твоя работа. Но тъй като сме съседи, независимо дали това ни харесва или не, редно е да знаеш, че в тези земи съвсем скоро беше извършено убийство.

— Убийство? — Винсънт го погледна стреснато — Кой беше убит?