Читать «Любов и грях» онлайн - страница 138

— Открих трупа на един скитащ монах, на име Калвърт от Оксуик, в една от пещерите. Мисля, че е възможно да е убит от крадци.

— И защо някой би убивал монах?

Хю се поколеба, но само за миг.

— Защото е търсил Камъните от Скарклиф.

Винсънт изсумтя с недоумение.

— Това е просто една стара приказка. Дори и да са съществували. Камъните от Скарклиф отдавна са изчезнали.

— Да, но винаги има някой, който вярва в легенди. Монахът явно е бил един от тях.

— А убиецът?

— Може също да е вярвал в легендата — каза тихо Хю.

Винсънт се намръщи.

— Ако крадец е убил монаха заради едно несъществуващо съкровище, то несъмнено вече е разбрал грешката си. Сигурно вече е напуснал тези земи.

— Да. Но като се има предвид фактът, че възнамеряваш да се върнеш в имението си и да поемеш отново задълженията си, сметнах за необходимо да ти съобщя за този инцидент. И двамата нямаме нужда от убиец наоколо.

— Размахваш сарказма си също така, както размахваш и меча си, сър Хю.

— Това е единственото оръжие, което жена ми смята за разумно да използвам — промърмори Хю.

Винсънт помълча известно време. Конските копита потропваха тихо в праха. Няколко от монахините в двора на манастира погледнаха към двамата мъже. Синът на мелничаря им махаше енергично от вратата на къщата им.

— Сър Хю, сър Хю — извика весело момчето.

Хю вдигна ръка за поздрав. Младият Джон се засмя доволно.

Винсънт погледна как момченцето изчезна във вътрешността на къщата, после се обърна към Хю:

— Казват, че Еразъм от Торнууд е на смъртно легло.

— Да.

— Ще ми липсва — каза искрено Винсънт. — Като се изключи заповедта му да не се бием един срещу друг, той беше добър сеньор.

— Много добър.

Винсънт погледна към поправените къщи.

— Направил си много тук през последните няколко месеца, сър Хю.

— Да. С помощта на съпругата ми. — Хю усети как го изпълват гордост и задоволство. В Скарклиф вече царяха ред и сигурност През пролетта имението отново щеше да разцъфне както преди.

— Кажи ми — обади се Винсънт — все още ли искаш Рейвънхол, или си доволен и от това имение?

Хю повдигна вежди.

— Питаш ме дали ще завзема Рейвънхол, когато смъртта на Еразъм ме освободи от дадената клетва?

— Питам те дали ще се опиташ да го завземеш — поправи го сухо Винсънт.

— Да се опитам? — В гърлото му се надигна смях и отекна по улицата, привличайки вниманието на монахините от другата страна на манастирската стена.

— Радвам се, че намираш този въпрос смешен. — Винсънт го наблюдаваше разтревожен. — Все още чакам отговора ти.

Хю успя да овладее смеха си.

— Рейвънхол ще е в безопасност, докато жена ми смята милейди Ема за своя приятелка. Не искам да слагам началото на безкрайната кавга, която съм сигурен, че ще трябва да понеса, ако обсадя Рейвънхол.

Винсънт премига като бухал, после се ухили.

— Нещо ми подсказва че вече си започнал да привикваш с живота на женения мъж.

— Има и по-лоши неща от това.

— Да. Има.

На следващата утрин небето бе покрито от тъмни, зловещи облаци Хю бе принуден да запали свещ на бюрото си, за да могат той и Бенедикт да работят.