Читать «Любов и грях» онлайн - страница 136

Алис я погледна.

— Какво знаеш за тази вражда?

— Само това, което знаят всички. Матю от Рейвънхол бил сгоден за друга, когато съблазнил лейди Маргарет, майката на съпруга ти. Отишъл във Франция и останал там почти година, а тук междувременно се родил Хю. Когато сър Матю се върнал, той очевидно е отишъл да види Маргарет.

— И умрял?

— Всички в Рейвънхол са убедени, че тя му е дала отрова, а след това се е самоубила.

Алис въздъхна.

— Значи е малко вероятно сър Матю да е отишъл да я види, за да й каже, че възнамерява да се ожени за нея.

Ема се усмихна тъжно.

— Лорд Винсънт ме уверява, че не е било възможно чичо му да развали годежа си с онази богата наследница. Момичето било много заможно и двете семейства желаели брака. Но може би сър Матю е искал да задържи Маргарет за своя любовница.

— А тя била прекалено горда, за да го направи — Алис поклати глава. — Разбирам я много добре.

— Да. — Ема я погледна в очите — Но се съмнявам, че някой с твоя благ характер би отровил човек, за да си отмъсти. И ти самата със сигурност не би се отровила, оставяйки невръстния си син сирак.

— Не, не бих го сторила, колкото и да съм ядосана. — Тя докосна леко корема си. Може би вече носеше бебето на Хю Самата мисъл за това събуди майчински, защитнически чувства.

— Никоя от нас не би направила подобно нещо — прошепна Ема.

Алис си спомни за Калвърт от Оксуик, който бе отровен, и потрепери.

— Ами ако не го е сторила лейди Маргарет?

Ема я погледна учудено.

— Какво искаш да кажеш? Няма никакво друго обяснение за случилото се онази нощ.

— Грешиш, Ема — каза бавно Алис. — Има и друга възможност. Ами ако някой е дал отровата на сър Матю и на Маргарет?

— И защо да го прави? Няма смисъл. Никой друг не е имал мотив.

— Предполагам, че си права, но така или иначе, няма как да узнаем истината. — „Освен ако, след толкова много години, отровителят не се е върна! в Скарклиф — помисли си — Но защо е избрал монаха за своя жертва?“

В ума й нахлуха мисли, изпълващи я с безпокойство. Тя се извърна от прозореца, отиде до бюрото си и взе зеления кристал.

— Искаш ли да разгледаш колекцията ми от камъни, лейди Ема?

— Камъни? Не знаех, че могат да се събират камъни.

— Възнамерявам да напиша книга с описание на различните видове.

— Наистина ли? — Ема погледна към двора и се вцепени. — О, небеса, но какво правят те?

— Кой?

— Съпрузите ни. — Очите на Ема се разшириха и тя притисна ръце към устните си ужасена. — Извадили са мечове един срещу друг.

— Няма да посмеят! — Алис хукна към прозореца и се надвеси, за да види по-добре.

И веднага разбра, че Ема е права. Хю и Винсънт стояха един срещу друг в средата на двора. Голите им мечове блестяха на слънцето. Никой не носеше шлем и ризница, но и двамата имаха по един малък щит. Наоколо бързо се събираше тълпа зяпачи.

— Веднага престанете с тези глупости! — извика Алис от прозореца. — Няма да го позволя, чувате ли ме?

Хората на двора вдигнаха погледи към нея. Някои от мъжете прикриха усмивките си. Алис ги видя как се обръщат един към друг и си шепнат нещо. Знаеше, че правят облози.