Читать «Любов и грях» онлайн - страница 135

— Повярвай ми, нямам никакво желание да съм ти задължен, милорд. — Винсънт говореше през стиснати зъби — Все пак трябва да ти благодаря за това, което направи за жена ми и сина ми.

— Запази си благодарностите. Не ги искам.

— Тогава ще ги поднеса на съпругата ти — озъби се Винсънт.

— Няма да е необходимо. Лейди Алис има работа в кабинета си тази сутрин. — През ума му мина, че е най-добре да се отърве от посетителите от Рейвънхол, преди Алис да е разбрала, че са дошли. — Не обича да я прекъсват.

Ема бързо се намеси:

— Разбрахме, че вчера си се оженил, милорд. Дойдохме да ти поднесем поздравленията си. — Тя му се усмихна с треперещи устни, но усмивката й беше искрена.

Хю наклони леко глава.

— Ще ми простите, че няма да вдигна пир, за да отпразнувам неочакваното ви присъствие в крепостта ми, мадам. Всъщност в момента не сме в състояние да се забавляваме. Заети сме с много по-належащи дейности.

Лицето на Ема помръкна. Винсънт се намръщи.

— Проклет да си, братовчеде, ще се отърва от този дълг, дори това да е последното нещо, което ще направя.

— Можеш да го направиш, като се погрижиш за добруването на собствената си крепост, така че Скарклиф никога повече да не се чувства длъжен да защитава земите ти. — Хю се усмихна леко. — Сигурен съм, че знаеш какво е мнението ми по този въпрос. Спасяването на Рейвънхол съвсем не ми беше по вкуса.

— Не повече, отколкото на мен ми е по вкуса да се чувствам задължен на Скарклиф — отвърна Винсънт.

— Лейди Ема, Лейди Ема. — Веселият глас на Алис привлече вниманието на всички. — Добре дошла. Колко хубаво, че дойдохте.

— За Бога — промърмори Хю.

Той, както и всички останали, вдигнаха погледи към прозореца на кулата. Алис се бе навела от малкото отвърстие, размахвайки кърпичката си. Дори от това разстояние Хю виждаше, че лицето й е озарено от радост.

— Дошли сте тъкмо навреме за обяд — извика Алис към Ема.

— Благодаря, милейди — отвърна Ема. — Много ще се радваме да обядваме с вас.

— Веднага слизам. — Алис изчезна от прозореца.

— Огън и жупел — каза кисело Винсънт. — Точно от това се страхувах.

— Да — каза Хю. Очевидно Алис и Ема се бяха сприятелили бързо.

— Само мъдрият знае кога да се оттегли — обади се Дънстън.

Хю и Винсънт се обърнаха към него намръщени. Дънстън разпери ръце в помирителен жест.

— Ще се погрижа за конете.

Два часа по-късно Алис и Ема стояха на прозореца на кабинета и гледаха, разтревожени, как Хю и Винсънт пресичат заедно двора към конюшните.

— Е, поне не тръгнаха да се колят с ножовете за хранене по време на обяда — каза Алис.

Бяха се хранили в атмосфера на напрежение, но нямаше никакви грубости за огромно облекчение на Алис Тя и Ема поддържаха разговора, докато Хю и Винсънт се хранеха в мрачно мълчание. Единствените няколко разменени забележки от страна на мъжете бяха остри, но все пак приемливи.

— Да. — Веждите на Ема се сключиха неспокойно, докато гледаше мъжете. — Те двамата са невинни жертви на тази стара вражда между семействата. Нямат нищо общо с онова, което се е случило толкова отдавна, но предшествениците им са обременили и двамата с това на гнева и с нуждата за отмъщение.