Читать «Любов и грях» онлайн - страница 133

— Трябва първо да го чуя, преди да реша дали ще ме удовлетвори толкова, колкото едно извинение.

— Гърдите ти са сладки и закръглени като пресни праскови. — Хю нежно хвана едната.

— Това е много хубав комплимент — заключи Алис.

— Има още много там, откъдето идва този — обеща той.

— Хмм.

Той я дръпна върху себе си. Алис беше толкова мека и топла, толкова женствена. Погали красиво оформената й скула. Спомни си деня, в който я спаси от крадците в Ипстоук. Спомни си начина, по който тя се втурна към него. Сякаш знаеше още тогава, че мястото й е в прегръдката му.

— Още много — прошепна той.

Алис сгъна ръце на гърдите му.

— Е, милорд, комплиментите наистина са приятно нещо и ще очаквам с нетърпение да чуя още, но смятам, че в този случай няма да свършат работа.

— Още искаш да ти се извиня?

— Не. — Тя се изкикоти. — Искам един подарък.

— Подарък?

— Да.

— Какъв подарък? — попита той, внезапно изпълнен с подозрение.

Пъхна пръстите си в разбърканите й коси. Изглеждаше толкова прекрасна, легнала тук, в леглото му. Той потрепери при мисълта, че ако не беше старата легенда и тази прищявка на съдбата, въобще нямаше да я намери.

И тогава отново си помисли, че може би съдбата му е предопределила още с раждането му един ден да я намери.

Алис се усмихна лъчезарно.

— Още не знам. Нека да задържа този подарък като резерва, така да се каже, докато реша да си го поискам.

— Не се и съмнявам, че ще съжалявам за това, но не съм в настроение да сключвам сделки с теб тази нощ. Имаш обещанието ми за бъдещ подарък, мадам.

Тя изпърха с мигли.

— Много си мил, милорд.

— Знам. Това, без съмнение, е един от най-големите ми недостатъци.

На следващата сутрин Дънстън се изплю в праха, както му беше навик, загледан в увисналата врата на склада.

— Хубав ден, милорд.

— Да. — Хю разгледа счупената врата с огромно задоволство. — Не се очертава да вали, а това означава, че ще успеем да свършим работата на двора.

Беше много доволен от напредъка, който бе постигнал Скарклиф за толкова кратко време. И последната селска къща беше поправена. Новата канавка беше довършена, а мостът над реката отново беше здрав и стабилен. Първите точки от списъка с намеренията му бяха осъществени.

Бе дошло време да се погрижи за някои неотложни работи в самата крепост. Неща като увисналата врата на склада. Дрънченето на инструменти огласяше двора.

— Не може да се каже, че няма хора — каза Дънстън. Първоначално Хю се бе изненадал от броя на селяните, дошли рано тази сутрин, за да помагат. Не им бе заповядвал да дойдат. Просто бе обявил, че има работа за вършене за онези, които могат да отделят малко време.

На практика обаче всеки трудоспособен мъж в Скарклиф бе дошъл, понесъл някакъв инструмент, и всички се заловиха за работа с изумителен ентусиазъм.

— Можем да благодарим на съпругата ми за броя на работниците ни днес — каза сухо Хю. — Изглежда е направила изключително впечатление на селяните, докато аз бях в Лондон.

— Лейди Алис бързо се превръща в легенда, също както теб, милорд. Бързо се разчу, че спаси младия Джон, сина на мелничаря, когато лечителката вече се бе отказала.