Читать «Любов и грях» онлайн - страница 132

От гърдите на Хю се надигна дрезгав стон. Ръката му се плъзна по-ниско, погали корема, после потърси мекия триъгълен хълм. Тя изстена и стисна очи, когато усети как пръстите му се мокрят от влагата между краката й.

И тогава той разтвори бедрата й и се настани между тях. Голям, беше толкова голям. И топъл. И твърд. Алис се чувстваше така, сякаш я поглъщаше жива. Думите от красивия му комплимент се върнаха в съзнанието й. Залез в мига, преди нощта да го погълне.

Хю се надигна на лакти, за да я погледне. Чертите му бяха странно изпънати, очите блестяха в светлината на огъня Хвана лицето й в силните си длани.

— Кажи ми отново, че ме обичаш.

— Обичам те. — Тя се усмихна с треперещи устни, но не се страхуваше В този момент можеше да види тайната на душата му. „Ти имаш нужда от мен — помисли си — точно толкова, колкото и аз имам нужда от теб. Някой ден и ти ще го разбереш.“

Глава 17

Много по-късно след това Хю лежеше отпуснато върху възглавниците, вперил поглед във въглените в огнището. Усещаше някакво странно чувство на спокойствие. Сякаш тъмните буреносни ветрове, бушуващи в него досега, най-после се бяха успокоили.

Тя го обичаше.

Хю се наслаждаваше на спомена за страстните й думи. Тя не беше от жените, които биха казали подобни думи просто така. Въобще не би ги казала, ако не смяташе, че са истина.

Той се размърда и се протегна внимателно, за да не я събуди. Тя се бе сгушила до него. Кожата й бе толкова мека! Докосна извивката на бедрото й, изпълнен с благоговение. Толкова топла. А уханието й беше по-хубаво от аромата на най-рядката подправка.

Тя се размърда леко, откликвайки на докосването му дори насън. Той я прегърна и тя се сгуши още по-близо до него. Бе направил добър избор. Алис беше точно такава, каквато изглеждаше, че е онази вечер, когато смело се изправи срещу него в дома на чичо си и се осмели да иска сделка, осигуряваща бъдещето й и това на брат й.

Всичко и още повече. Той беше най-щастливия мъж на земята. Беше се надявал да си намери съпруга, притежаваща качества като смелост, чест и интелигентност, които бяха толкова важни за него. А бе намерил такава, която освен всичко това го и обичаше със сладка, гореща страст, която му отнемаше дъха.

— Изглеждаш доволен от себе си, милорд — обади се сънливо Алис. — За какво мислиш?

Той я погледна.

— Затова, че противно на по-раншните ти страхове, въобще не съм бил измамен, плащайки булчинската ти цена. Ти определено струваш два пълни сандъка с подправки.

Алис се изкикоти приглушено.

— Сър, ти си един негодник и никакъв кавалер.

Тя стана, грабна една възглавница и започна безмилостно да го налага с нея.

Хю избухна в гръмогласен смях, правейки привидни усилия да се защити.

— Предавам се.

— Искам нещо повече. — Алис отново го тупна с пухкавото си оръжие. — Искам извинение.

Той изтръгна възглавницата от ръцете й и я захвърли настрани.

— А какво ще кажеш за един комплимент?

Тя нацупи устни замислено.