Читать «Любов и грях» онлайн - страница 131

— Просто се интересувам.

— Ха! Вярваш, че ще се омъжа за теб само заради удоволствието на няколко целувки?

— Не само заради целувките — нацупи се той, — а и за това, което следва след тях. Ти си много страстна натура, мадам.

— Сър, това отиде прекалено далеч.

— А си и много любопитна. — Гласът му загрубя. — Чувствеността ти е възбудена и ти искаш да опиташ повече. Единственият начин да го сториш е в брачното легло, не съм ли прав?

Алис беше изумена.

— Направи го нарочно, нали? Всичко е било само стратегия. Вече бях започнала да го подозирам.

— Какво подозираше?

— Че ме целува и докосва и прави любов с мен, докато останах без дъх, само защото искаше да ме омаеш със страст.

— Ако смяташ, че това, което си разбрала досега, е интересно, почакай само да разбереш колко много още има да учиш по въпроса. Може би ще трябва да сложиш перо и пергамент до леглото, за да записваш наблюденията си.

— О, ти си истински демон, милорд. — Тя сложи чашата си на масата и сви ръце в юмруци. — Но грешиш, ако си мислиш, че бих се омъжила за теб, само за да си осигуря физическа любов.

— Сигурна ли си?

— Не разбирам каква е целта ти с този неприятен разговор. Нито пък ще участвам в него. — Тя тръгна решително към вратата.

— Къде си мислиш, че отиваш?

— В моята стая. — Тя хвана дръжката. — Когато това странно настроение ти мине, можеш да изпратиш да ме повикат.

— Какво му е странното на мъж, който иска да разбере защо съпругата му се е омъжила за него?

Алис се обърна рязко, побесняла.

— Прекалено си интелигентен, за да се правиш на глупак, сър. Знаеш много добре защо се омъжих за теб. Направих го, защото те обичам.

Хю се вцепени. В погледа му се появи нещо тъмно. И отчаяно.

— Наистина ли? — най-после успя да прошепне.

Алис видя самотата в очите му и изведнъж забрави, че иска да избяга в своята стая. Знаеше дълбочината на чувствата му, защото самата тя ги бе изпитвала.

— Милорд, въобще не си толкова самотен в този свят, колкото, изглежда, си мислиш — каза тихо тя, пусна дръжката и се втурна към него.

— Алис.

Той я хвана и я прегърна толкова силно, че чак й спря дъхът.

И тогава, без повече думи, той развърза халата й и го пусна на земята. Алис потрепери, когато я положи върху белите ленени чаршафи.

Той свали собствените си дрехи и ги захвърли в безредна купчина.

Когато застана пред нея, Алис си пое дълбоко въздух при вида на възбуденото му мъжко тяло. Заля я вълна от чувства. Беше смутена, възбудена и изпълнена с очакване едновременно. Хвана ръката му.

— Съпруго моя.

Хю легна върху нея, притискайки я към леглото. Тя зърна болезненото желание и дивата страст в златните му очи, когато той сведе глава, за да намери устните й. И в този момент разбра, че вихрените урагани, които бушуваха в дъното на душата му, най-после са освободени.

Тя се изгуби в бурята на прегръдката му. Никога досега не го бе виждала такъв. Това не беше бавно, добре премерено съблазняване. Това беше едно бясно препускане върху вълните на бушуващо море и тя се мяташе, докато остана без дъх.

Усети мазолестата му ръка върху гърдите си. В мига, в който зърното й се втвърди, Хю го пое в устата си и гризна леко със зъби чувствителната пъпка. Алис потрепери.