Читать «Любов и грях» онлайн - страница 130

Вратата зад нея изведнъж се отвори.

Тя обърна бързо глава и видя Хю, който влизаше в стаята.

— Добре дошъл, милорд.

Изпита облекчение, когато видя, че е сам. Очевидно бе решил да пропусне обичая да се води шумна тълпа свидетели до брачното ложе.

— Добър вечер… съпруго. — Хю произнесе провлечено последната дума, сякаш я намираше особено интересна.

Черните му кожени ботуши не издаваха никакъв звук, докато се движеше към нея. Той наистина беше създание на нощта, черен вълшебник, поглъщащ светлината и излъчващ само сенки.

Беше облечен с една от новите черни туники, избродирани с кехлибарени конци, които Алис бе направила за него Черната му коса бе сресана назад и откриваше високото чело. Очите му отразяваха светлината на огъня.

Алис скочи на крака. Погледна към масата, където имаше две чаши и гарафа.

— Искаш ли малко вино?

— Да. Благодаря, — Хю спря пред камината и протегна ръце към пламъците Обърна се към Алис, докато наливаше виното, и се покашля. — Казвал ли съм ти някога, че косите ти са с цвят на прекрасен залез в мига, преди нощта да го погълне? — попита доста небрежно Хю.

Гарафата потрепери в ръката на Алис и тя усети как се изчервява.

— Не, милорд. Никога не си го споменавал.

— Така е.

— Благодаря ти, милорд.

Веждите му се повдигнаха, докато тя наливаше виното.

— Неспокойна си.

— Нима това е особено странно, като се имат предвид обстоятелствата, сър?

Той сви рамене.

— Може би за повечето жени — да, но ти не си като повечето жени, Алис.

— А ти не си като повечето мъже, сър. — Тя се обърна към него с чаша в ръка.

Пръстите му докоснаха леко нейните, докато вземаше виното си.

— В какво отношение съм различен от другите мъже?

Това едва ли беше разговорът, който Алис очакваше да води през първата си брачна нощ. Запита се дали той очаква сериозен отговор на въпроса си или просто това бе част от някаква нова стратегия, замислена, за да я обърка.

— Ти си по-интелигентен от другите мъже, които познавам — каза предпазливо тя. — По-дълбок. По-труден за разбиране понякога и едновременно с това, много по-ясен.

— Затова ли се омъжи за мен? — Хю улови погледа й над ръба на чашата си. — Защото съм по-умен от другите мъже? По-интересен? Възбуждам ли любопитството ти? Или любознателната ти природа? Или може би гледаш на мен като на интересен предмет, който си струва да прибавиш към колекцията си?

Обзе я безпокойство, застана нащрек.

— Не, не точно.

Хю започна да крачи из стаята.

— Или се омъжи за мен, защото се оказах удобен?

Тя се намръщи.

— Не.

— Аз измъкнах теб и брат ти от дома на чичо ви — напомни й.

— Да, но не се омъжих за теб заради това.

— Или може би за да получиш собственост върху зеления кристал?

— Разбира се, че не. — Алис се намръщи. — Що за странна мисъл, милорд? Едва ли бих се омъжила, за да притежавам това странно парче кристал.

— Сигурна ли си?

— Съвсем — процеди през зъби Алис.

Хю спря до една от колоните на огромното черно легло и се усмихна. Усмивката му беше опасна.

— В такъв случай, може би причината е страстта?

Обзе я гняв.

— Отново ме дразниш, сър.