Читать «Любов и грях» онлайн - страница 129

— Естествено — промърмори Джулиън. — В такъв случай, с какво мога да ти бъда полезен, милорд?

Хю започна да почуква с пръсти по бюрото.

— Имаш добър запас от изящни комплименти и парфюмирани думи, нали, Джулиън?

Лицето на Джулиън изведнъж придоби скромен вид.

— Наистина се занимавам с поезия и съм написал няколко песни, сър.

— Отлично. Имам нужда от списък с комплименти.

Джулиън се смути.

— Списък?

— Три или четири ще свършат работа.

Джулиън се покашля.

— Ами… Какви комплименти предпочиташ, милорд? Може би искаш да съсредоточа вниманието си върху уменията ти с меча или върху победите ти в битките? Мога също да напиша някой друг ред за твоята вярност и чест.

Хю се втренчи в него.

— За какво, по дяволите, говориш?

— Каза, че искаш комплименти, милорд.

— Не за мен — сопна се Хю. — За годеницата ми.

Погледът на Джулиън се развесели.

— А. Разбирам.

Хю сложи ръце върху бюрото си и се намръщи.

— Мога да върша много неща, пратенико, но не и да измислям комплименти, които да се харесват на дамите. Искам да ми напишеш списък с красиви фрази, които да запомня и да казвам на невестата си. Разбра ли?

— Да, милорд. — Джулиън се усмихна самодоволно. — И мога да кажа, сър, че както винаги, си наел най-подходящия човек за тази задача. Обещавам, че няма да те разочаровам.

На следващата вечер Алис се разхождаше из голямата спалня на Хю и се опитваше да успокои тръпнещото усещане в стомаха си. Никога преди не се бе чувствала толкова неспокойна. Тя и Хю вече не бяха партньори в сделка, бяха съпруг и съпруга.

Мина покрай огнището и още веднъж спря до вратата, ослушвайки се за стъпки в коридора. Беше освободила камериерките си преди повече от час. Хю вече би трябвало да е дошъл.

Чудеше се дали нарочно не я кара да чака, възнамерявайки да възбуди страстта й. Ако това беше целта му, явно го очакваше изненада.

Чакането не я изпълваше с копнеж. Напротив, започваше да я дразни.

Беше й писнало от умните стратегии на Хю. Денят и без това беше дълъг.

Започна с погребението на Калвърт от Оксуик в малкото гробище зад селската църква. Алис, Бенедикт, Хю и Джоан бяха единствените присъстващи. Свещеникът Джофри, който бе дошъл с Хю от Лондон, каза молитвите за мъртвеца. Никой не пророни сълза.

Няколко часа по-късно, малко преди обяд, се състоя сватбената церемония. Джофри обяви свещения съюз между Алис и Хю.

Последва шумно празненство. Алис беше толкова уморена от усмивки и мили думи, че си мислеше, че ще заспи в мига, в който се приближи до леглото.

Но когато остана сама в спалнята, за да чака Хю, огромна несигурност зае мястото на изтощението й. Тя спря да крачи и седна пред камината. Загледа се в пламъците и се опита да види бъдещето.

То бе обвито в мъгла, същата като тази, покрила Скарклиф през деня. Само едно нещо беше ясно. Тя беше съпруга на Хю.

Потрепери леко и се уви по-плътно в халата си. Всичките й планове за бъдещето бяха провалени. Нямаше връщане назад.