Читать «Любов и грях» онлайн - страница 127

Но той не би могъл да я нарани, осъзна изведнъж тя. Сърцето й се изпълни с радост. Ръцете й се плъзнаха към врата му.

Хю вдигна глава точно когато тя изстена и разтвори устните си за него. Погледна мрачно към устата й.

— Време е да се връщаме в крепостта. Има много неща да се свършат преди сватбата.

Алис прикри една въздишка.

— Милорд, може би трябва да изчакаме още малко, преди да се оженим.

— Не, мадам — Гласът му стана по-суров — Прекалено късно е.

— Ако това е само въпрос на чест за теб, милорд, можеш да си сигурен, че аз няма да…

— Само въпрос на чест? — В кехлибарените му очи отново проблесна гняв. — Моята чест е всичко за мен, мадам. Всичко. Разбираш ли? Всичко, което представлявам, произлиза от нея.

— Сър, не исках да кажа, че смятам честта ти за нещо маловажно. Точно обратното, винаги съм се впечатлявала… — Алис млъкна, когато с периферното си зрение забеляза някакъв предмет. Обърна глава, за да погледне в тъмните дълбини на пещерата.

Хю се намръщи.

— Какво има?

— За Бога! — възкликна Алис. — Това не прилича ли на сандал?

Хю присви очи.

— Да, прилича. — Той пусна Алис и тръгна към тъмния коридор. — Ако онзи проклет монах още се върти наоколо, кълна се, че лично ще го изхвърля от имението.

— Но защо ще иска да остава тук, ако повече не може да изнася проповедите си? — попита Алис и последва Хю.

— Хубав въпрос. — Хю спря точно пред тунела и се приведе, за да разгледа по-добре сандала.

— Какво има? — Алис забърза и погледна над широкото му рамо. Изпълни я тревожно усещане. Въздухът, излизащ от прохода, изведнъж й се стори много студен. — Мили Боже!

Сандалът все още беше на крака на Калвърт. Монахът лежеше зловещо неподвижен върху каменния под на пещерата. Дори и в тъмното се виждаше, че тялото му е странно изкривено. Изглеждаше така, сякаш е изпитвал силна болка за известно време, но беше съвсем ясно, че вече не усеща нищо.

— Мъртъв е — каза тихо Хю.

— Да. Горкият човечец. — Алис се прекръсти. — Не го харесвах, но ми е мъчно, че е умрял тук, съвсем сам. Как мислиш, какво ли му се е случило?

— Не знам. Може би е паднал и си е ударил главата в камъните. — Хю хвана с ръка глезена на монаха.

— Какво правиш?

— Искам да го разгледам по-добре Тук има нещо странно. — Хю измъкна тялото на Калвърт от тунела.

Алис побърза да отстъпи назад и да му направи място. И тогава видя странния син цвят около устата на Калвърт. Обзе я истински ужас.

Спомни си какво бе писала майка й за отварите от сока на една рядка билка. Погледна към ноктите на монаха. Пръстите му се бяха изкривили като на хищна птица, но въпреки това тя видя синьото под ноктите му.

— Милорд?

— Да? — отвърна разсеяно Хю. Беше се съсредоточил върху измъкването на тялото до светлината при входа. Когато свърши, той спря и разгледа замислено Калвърт.

— Не мисля, че монахът е умрял от падане — прошепна Алис.

Хю я изгледа с остър, преценяващ поглед.

— Какво говориш?

— Сигурна съм, че тук е използвана отрова.

Хю гледа известно време.