Читать «Любов и грях» онлайн - страница 121

Алис се намръщи.

— А какво прави, ако някой негов служител превиши правата си?

— Предполагам, че го освобождава — каза, без да се замисля, Бенедикт.

— Чудя се дали би освободил и годеницата си толкова лесно — промълви през зъби Алис.

Тих звук в коридора отвън привлече вниманието й. Тя погледна разтревожено към вратата, надявайки се, че стъпките, които чу, са на Ълбърт или на някоя от камериерките. Преди час бе изпратила иконома с молба към Хю да поговорят насаме. Досега отговор нямаше.

Стъпките подминаха вратата на кабинета й, без да спират, и заглъхнаха по коридора. Алис въздъхна тихо.

Бенедикт я погледна.

— Какво каза?

— Нищо. Разкажи ми още за престоя си в Лондон. Къде нощувахте?

— В някаква странноприемница, която сър Хю много обича. Храната беше проста, но вкусна, а чаршафите — чисти. Сър Хю казва, че това е всичко, което човек трябва да търси в една странноприемница.

— Имаше ли някакви жени там? — попита предпазливо Алис.

— Да, имаше няколко, които работеха в кръчмата. Защо питаш?

Алис взе зеления кристал и се престори, че го разглежда.

— Разговаря ли сър Хю с някоя от тези жени?

— Разбира се, нали поръчваше храна и бира.

— А излиза ли сър Хю с някоя от тях? — попита тихо Алис.

— Не. — Бенедикт изглеждаше объркан. — Къде би могъл да ходи с прислужница от кръчма?

Алис се поотпусна. Остави камъка и се усмихна на брат си.

— Нямам представа. Просто бях любопитна. Разкажи ми повече за Лондон.

— Това е изумително място, Алис. Толкова много хора и магазини. Толкова много сгради.

— Сигурно е било вълнуващо.

— Така беше. Но сър Хю казва, че предпочита удобствата на собствения си дом. — Бенедикт спря и докосна астролабията. — Алис, мислих за бъдещето си. Мисля, че знам с какво искам да се занимавам.

Алис се намръщи.

— Избрал си си професия?

— Искам да стана един от служителите на сър Хю.

Алис се взираше в брат си изумена.

— Какъв по-точно?

— Искам да се занимавам с търговията с подправки — каза нетърпеливо Бенедикт. — Искам да се науча да водя сметки и да сключвам договори с капитаните на кораби. Искам да надзиравам разтоварването на корабите и продажбата на подправките. Толкова е вълнуващо, Алис. Не можеш да си представиш.

— Наистина ли смяташ, че подобна кариера ще ти хареса?

— Ще е много по-интересна от кариерата на юрист.

Алис се усмихна кисело.

— Виждам, че сър Хю е постигнал това, което аз не успях.

Бенедикт я погледна.

— И какво е то?

— Дал ти е усет за света и желание да живееш и да градиш бъдещето си. Хубав подарък.

И докато Хю благосклонно даваше този дар на брат й, помпели си тъжно Алис, тя го бе лишила от дългоочакваното му отмъщение.

В голямата зала настъпи мълчание, когато Алис слезе по стълбите откъм кулата, за да присъства на обяда.

Дрънченето на ножове и вилици спря мигновено. Забързаните прислужници спряха и се опулиха. Мъжете по пейките пред дългите маси спряха да разговарят, изблик на смях бе рязко прекъснат.

Всички се взираха в нея с изумление. Алис знаеше, че са изненадани не само от присъствието й, но и от новата й рокля в черно и кехлибарено. Значението на облеклото й не убягна на никого. Годеницата на Хю носеше новите цветове на бъдещия си съпруг.