Читать «Любов и грях» онлайн - страница 122

Тих, учуден шепот се надигна в залата.

Алис се усмихна кисело. Появата й бе създала атмосфера, почти еднаква с тази, която самият Хю обичаше да създава.

Тя погледна към мястото му под новия балдахин в черно и кехлибарено.

Въпреки напрежението в залата, Алис не можа да не се възхити на впечатлението, което бе създал Джулиън. На масите имаше покривки. По стените висяха килими. Рогозките ухаеха от пресните билки под тях. Много от прислужниците вече носеха дрехите с новите цветове.

Хю изглеждаше особено добре, седнал на главната маса в големия си черен стол, помисли си Алис.

Изглеждаше също така много студен и много далечен. Моментният й проблясък на радост изчезна. Хю не й беше простил.

— Милейди. — Ълбърт се появи от едната й страна. На лицето му беше изписано разтревожено изражение. — С нас ли ще се храниш днес?

— Да.

Ълбърт засия от гордост.

— Позволи ми да те придружа да главната маса.

— Моите благодарности.

Беше очевидно, че Хю няма да прояви тази любезност, помисли си тя.

Хю я наблюдаваше със смразяващ кръвта поглед как отива към масата му. Не стана от абаносовия си стол, докато тя не стигна до него. В последния момент се изправи, наклони глава в леден жест и хвана ръката й, за да й помогне да седне. Пръстите му бяха като стоманени скоби около меката й длан.

— Колко мило от твоя страна да ни почетеш с присъствието си, лейди Алис — промърмори той.

Тя потрепери от тона му и разбра, че той сигурно е усетил реакцията й. Алис се постара да успокои препускащия си пулс, докато заемаше мястото си.

— Надявам се, че храната ще ти хареса, сър. — Тя бързо издърпа ръката си от неговата.

— Твоето присъствие определено ще прибави още една подправка към ястията.

Тя знаеше, че лаконичната му забележка не е комплимент, но реши да се престори, че не го е разбрала.

— Много си любезен, сър.

Хю отново седна. Отпусна се назад и сложи ръката си на масивната странична облегалка. Погледът, с който гледаше Алис, беше опасен.

— Мога ли да запитам защо една толкова чувствителна жена е предпочела да се храни с такава груба компания?

Алис усети как се изчервява от притеснение.

— Не намирам компанията груба. — Тя кимна към Ълбърт, който веднага се втурна в действие. — Очаквам с нетърпение да се храня с теб, милорд.

— Наистина ли?

Дори не бе забелязал роклята й.

Нямаше да е лесно, помисли си Алис. Но пък, от друга страна, какво ли беше лесно с Хю. Огледа се наоколо, търсейки начин да смени темата. Погледът й се спря на един непознат мъж, седнал в края на масата Беше облечен като свещеник.

— Кой е нашият гост? — попита учтиво тя.

— Проповедникът, който доведох със себе си. — Хю погледна с любопитство към елегантното блюдо от варена риба, гарнирана с шафранов сос, което му сервираха. — Той ще ни бракосъчетае утре.

Алис преглътна.

— Ще ни бракосъчетае?

— Да, мадам. — Устните му се изкривиха в студена усмивка — Или си забравила?

— Не, разбира се, че не. — Алис взе лъжицата си и я стисна толкова силно, че пръстите й побеляха.