Читать «Любов и грях» онлайн - страница 120

— Сър, чух те да казваш, че властта си има цена. Може би смелостта също.

— Да. Така изглежда. Тя определено се погрижи да платя много висока цена за тази стока, нали? И като си помисля, че смятах себе си за много добър в бизнеса и сделките.

Дънстън си пое дълбоко въздух.

— Милорд, моля те да имаш предвид, че лейди Алис нямаше как да знае за дълбочината на чувствата ти към Рейвънхол.

Хю най-после откъсна погледа си от пламъците и се взря в очите на стария си приятел.

— Ето, тук грешиш, Дънстън Тя знаеше какви са чувствата ми към Рейвънхол. Много добре знаеше.

— Кълна се, това беше най-изумителната гледка, Алис. — Бенедикт тупна с бастуна си по пода, за да подчертае въодушевлението си. Извърна се от прозореца с лице, греещо от вълнение. — Сандъците с подправки стигаха чак до тавана. Канела, джинджифил, карамфил, чер пипер и шафран. Лорд Хю е наел пазачи, които да охраняват складовете му денонощно.

— Не съм изненадана.

Алис сложи ръце на бюрото си и се опита да слуша с подобаващо внимание разказа на Бенедикт за пътуването му до Лондон Не беше лесно. Умът й непрекъснато се връщаше към събитията от предния ден.

Бурята бе спряла, утрото настъпи. Топлата светлина, струяща през прозореца, освети сбирката й от кристали, придавайки странна вътрешна красота дори на зеления кристал на бюрото й.

Алис се надяваше, че рядко хубавото време ще даде отражение върху настроението на Хю, но явно бе разчитала прекалено много на тази възможност. Нито го бе виждала, нито бе разговаряла с него, откак се прибраха снощи. И въобще не беше сигурна, че иска да го види.

Знаеше, че е събудила пламъците на миналото в душата му. Оставаше й единствено да види колко дълго ще горят, преди още веднъж да загаснат. Междувременно усещаше, че ще е най-благоразумно да избягва източника на конфронтацията.

— Той има много служители, Алис. Има писари и чиновници, прислуга. Те се занимават с членовете на Гилдията на търговците с подправки и сключват договори с капитаните на корабите. Търгуват с влиятелни търговци. Един следобед отидохме на доковете и наблюдавахме разтоварването на един кораб. На борда му имаше всякакви изумителни стоки от Изтока.

— Сигурно е било прекрасна гледка.

— Да. Но най-интересното нещо беше библиотеката, където се водят регистрите за пътуванията и пренасяните товари. Човекът, който отговаряше за нея, използва сметало, точно както сър Хю, но работи с него много по-бързо. Може да прави изчисления за съвсем кратко време. Сър Хю казва, че той е голям специалист в бизнеса.

Въодушевлението на Бенедикт привлече вниманието на Алис. Тя погледна замислено брат си.

— Звучиш така, сякаш ще си доволен да вършиш подобна работа.

— Ако мога да работя за сър Хю, наистина ще съм доволен — съгласи се Бенедикт. — Той казва, че наема само най-добре обучените хора и после им дава власт да изпълняват задълженията си така, както смятат за добре. Казва, че това е най-добрият начин.