Читать «Любов и грях» онлайн - страница 123

За Бога, той е бесен, помисли си. Много повече, отколкото бе смятала. Зачуди се какво трябва да направи сега. Нямаше представа как да се справя с Хю, когато е в такова настроение. Отчаянието заплашваше да я погълне цялата. Бореше се с него единствено с волята си.

— Не отговори на въпроса ми. — Хю си взе по парче от горещото сирене и от пая с праз лук, които един прислужник тъкмо слагаше на масата.

— Какъв беше той, милорд?

— Защо благоволи да се храниш с бъдещия си съпруг и хората му?

— Това не е благоволение, милорд. Просто исках да се насладя на храната заедно с теб. Нима е толкова странно?

Хю се замисли за миг, докато опитваше пая.

— Да. Много странно.

Играеше си с нея, помисли си Алис. Пускаше й въдица.

— Е, но е самата истина, сър. — Тя се съсредоточи върху блюдо със зеленчуци, подправени с бадеми. — Исках да те поздравя с добре дошъл от Лондон.

— Да ме поздравиш или да ме предразположиш?

Тя пламна. Остави рязко лъжицата на масата.

— Не съм тук, защото искам да те предразположа, сър.

— Сигурна ли си? — В ъгълчетата на устните му играеше кисела усмивка. — Забелязал съм, че маниерите ти се подобряват значително, когато преследваш някаква цел. Човек би преценил действията ти днес като на жена, която знае, че е прекалила. Може би смяташ да компенсираш това, което стори вчера?

Алис знаеше, че вече не може да преглътне и хапка. Изправи се рязко и се обърна към него.

— Направих това, което смятах за необходимо.

— Седни.

— Не, няма да седна, сър. Дойдох да се храня тук с теб днес, защото исках да разбера дали забелязваш подобренията, които бяха направени в този замък. — Махна с ръка към балдахина в черно и кехлибарено над главите им. — Не каза нищо за украсата.

— Седни, Алис.

— Нито пък си направи труда да обърнеш внимание на отличните ястия. — Очите й блестяха. — Работих като луда, за да организирам това домакинство, докато теб те нямаше, а ти не благоволи да кажеш и една мила дума. Кажи ми харесва ли ти паят с праз, милорд? Забеляза ли, че е топъл, а не студен?

Хю присви очи.

— В този момент ме интересуват повече други неща.

— Опита ли бирата? Съвсем прясна е.

— Още не съм я пробвал.

— Хареса ли ти приятното ухание на чаршафите ти? А какво ще кажеш за новите рогозки по пода?

— Алис…

— А новите цветове, които Джулиън и аз толкова внимателно избрахме? Предпочетох кехлибарено, защото подхожда на очите ти.

— Мадам, кълна се, ако не седнеш веднага, ще…

Тя не му обърна внимание, само оправи гънките на полата си.

— А новата ми рокля, сър? Камериерките ми работиха до късно през нощта, за да довършат бродериите. Харесва ли ти?

Той обходи роклята й с един-единствен поглед.

— Мислиш ли, че като те видя да носиш цветовете ми, това ще смекчи гнева ми? — Ръката му стисна здраво страничната облегалка на стола. — Какво може да компенсира отмъщението ми?

Алис се вбеси.

— Направих точно това, което щеше да направиш и ти самият, ако беше тук, когато младият Реджиналд дойде да моли за помощ.

Очите му заблестяха гневно.

— Смяташ да извиниш постъпката си с подобна глупава логика?