Читать «Любов и грях» онлайн - страница 118

Хю сви рамене.

— Случайно забелязах, докато влизах в крепостта, че моите хора имат числено превъзходство на стените. Изглежда също, че в тази зала сър Дънстън държи нещата под контрол. Искаш ли да проверим дали съм прав?

Едуард почервеня от ярост, но изведнъж на лицето му се появи лукав израз.

— Проклятие. Сега разбирам. Искаш сам да завладееш тази крепост, нали? Въпреки обета ти пред Еразъм, смяташ да се възползваш от положението и да заграбиш тези земи, за да си отмъстиш на Рейвънхол. Уважавам това, сър, но може би би се замислил над евентуален съюз с мен?

— Милорд Хю — извика отчаяно Ема — Моля те, имай милост.

— За Бога! — Алис сложи ръце на хълбоците си и се намръщи към Едуард — Не ставай по-голямо магаре, отколкото ти понася, сър Едуард. Лорд Хю не би си и помислил да наруши клетвата си. — Обърна се към Хю. — Така ли е, милорд?

Хю наблюдаваше Едуард.

— Честта на един мъж е толкова добра, колкото и дадената от него дума. Лейди Алис действаше от мое име, когато ти заповяда да излезеш от тази зала, Едуард. Властта, която притежава тя, идва от мен. Разбираш ли?

— Не можеш да имаш това предвид, милорд — заекна Едуард — Ще позволиш на някаква си жена да дава заповеди вместо теб?

— Тя е моя годеница — каза студено Хю.

— Да, но…

— Което означава и негов партньор — заяви Алис.

— Напусни веднага — каза Хю. — Или се приготви за битка.

— По дяволите — изрева Едуард. — Не мога да повярвам.

Хю стисна дръжката на меча си. Едуард бързо отстъпи назад.

— Не искам война с теб, сър Хю.

— Тогава се махни оттук.

— Ха! Кой би повярвал, че Хю Непреклонния е омагьосан от някаква червенокоса, хаплива…

— Достатъчно — каза Хю.

Едуард се изплю на рогозките.

— Помни ми думата, ще съжаляваш за деня, в който си се предал на женско очарование.

— Може би, но това е мой проблем, не твой.

— Стигат ми толкова глупости. — Едуард се обърна и тръгна към вратата, давайки знак на хората си да го последват.

Хю погледна към Дънстън.

— Изпрати го до портата.

Дънстън сякаш се отпусна.

— Да, милорд. — Той махна към войниците от Скарклиф.

Алис гледаше доволно как Едуард и хората му си отиват.

— Ето, видя ли, Реджиналд? Казах ти, че всичко ще бъде наред.

— Да, милейди. — Реджиналд гледаше към Хю със страхопочитание.

Ема стисна здраво ръцете си. Тревожният й поглед се премести от Алис към Хю.

— Милорд, моля те да не… Искам да кажа, трябва да те попитам дали възнамеряваш да… да… — Тя млъкна безпомощно.

Алис знаеше какво си мисли Ема. Би било прекалено лесно за Хю да превземе това, което Едуард от Локтън току-що изгуби.

— Хайде, хайде, Ема. Лорд Хю не заплашва Рейвънхол.

— Няма да превзема тази крепост, милейди — каза безстрастно Хю. — Дал съм дума на сър Еразъм от Торнууд и въпреки това, което си мислят някои хора, той е все още жив. А докато е жив, верността ми му принадлежи.

Ема се усмихна с треперещи устни.

— Благодаря ти, милорд. Знам, че клетвата ти не те задължава да се притечеш на помощ на Рейвънхол. За теб би било много удобно да я оставиш в ръцете на Едуард от Локтън.

— Да. — Хю погледна Алис с неразгадаем поглед. — Много удобно.