Читать «Любов и грях» онлайн - страница 116

Не беше облечен с доспехите си, но гънките на наметалото му бяха отметнати назад, откривайки черния кожен колан за меча. Едната му огромна ръка лежеше на дръжката.

Никой не помръдна. Всички в залата се взираха във видението, което се бе материализирало от надвисналата буря.

Хю огледа залата с пронизваш поглед. Алис разбра, че в този миг той прецени цялата ситуация.

Начинът, по който присъствието му веднага изпълни залата, спираше дъха. Той предизвикваше уважението на всички.

Едуард от Локтън вече изглеждаше по-дребен и много по-малко страшен, отпреди малко. За жалост, изглеждаше точно толкова зъл и подъл.

Погледът на Хю се спря върху Алис.

— Дойдох за годеницата си. — Гласът му беше шепот, но се чу и в най-далечния ъгъл на тихата стая.

— Мили Боже! — Ема докосна гърлото си с ръка Реджиналд гледаше Хю с любопитство.

— Много е голям, а?

Едуард скочи на крака, сякаш освободен от някаква магия.

— Сър Хю. Добре дошъл в този дом. Лейди Алис е моя почетна гостенка.

Хю не му обърна внимание.

— Алис. Ела тук.

— Хю. — Алис стана, вдигна полите си и тръгна през залата, за да го поздрави както подобава — Милорд, много се радвам да те видя. Страхувах се, че ще се забавиш още един ден. Сега ще можеш да оправиш тази работа.

— Какво правиш тук, Алис? — Очите на Хю отразяваха пламъците на огъня.

— Милорд, моля да ме изслушаш и всичко ще се изясни. — Алис спря точно пред него. Направи дълбок реверанс и склони глава. — Мога да обясня всичко.

— Да, без съмнение. И ще го направиш, но по-късно. — Хю не протегна ръка да й помогне, докато тя се изправяше бавно. — Ела. Тръгваме си.

Той се завъртя на пета.

Зад Алис Ема издаде тих, отчаян звук.

— Всичко ще бъде наред, мамо — прошепна Реджиналд. — Ще видиш.

— Един момент, милорд — обади се Алис. — Сър, страхувам се, че още не можем да си тръгнем оттук.

Хю спря и се обърна бавно към нея.

— И защо не?

Алис събра всичкия си кураж. Не беше лесно. Знаеше, че трябва да бъде внимателна. Единственият й съюзник в този момент беше собствената му интелигентност.

— Първо трябва да кажеш на Едуард от Локтън да се махне заедно с хората си от тази крепост.

— Така ли?

Едуард се изсмя дрезгаво, приближавайки се към тях.

— Годеницата ти е едно очарователно малко създание, милорд, но очевидно е твърдоглава и със силна воля. — Ухили се към Алис. — Признавам, че ти завиждам за удоволствието да я опитомяваш. Обзалагам се, че е много интересно.

Алис се извърна към него.

— Стига толкова, противен идиот такъв! За кой се мислиш? Нямаш никакви права тук, в този дом. Сър Хю скоро ще те изгони.

Жълтите зъби на Едуард проблеснаха в брадата му. Погледна с разбиране към Хю.

— Ако искаш мнението ми, милорд, бил си прекалено снизходителен с тази дама. Тя, изглежда, си мисли, че може да ти заповядва, сякаш си слуга. Някой и друг удар с камшик сигурно ще я научат да си държи езика зад зъбите.

— Още една обида към годеницата ми — каза много тихо Хю — и ще те посека точно там, където си стоиш. Разбираш ли ме, Едуард?