Читать «Любов и грях» онлайн - страница 117

Алис засия доволна.

Едуард трепна, но бързо се окопити.

— Сър, не исках да я обиждам. Просто казах мнението си. Аз самият понякога харесвам такива дами.

Алис го изгледа отвратена, после се обърна към Хю:

— Кажи му да се маха, сър. Няма никаква работа тук.

— Ха! Жени. — Едуард поклати огромната си глава. — Не разбират как е устроен светът, нали, милорд?

Хю го наблюдаваше с разсеяния интерес на добре нахранен ястреб, загледан в прясно месо.

— Защо си дошъл тук?

Лукаво пламъче проблесна в злите очи на Едуард.

— Не е ли очевидно, сър? Не е тайна, че господарят а Рейвънхол вече няма нито достатъчно пари, нито достатъчно хора, за да защитава земите си.

— И ти реши да ги завземеш, докато го няма? — В гласа на Хю се долавяше само хладно любопитство.

— Добре известно е, че си се заклел пред Еразъм от Торнууд да не вземаш тези земи. — Едуард разпери ръце. — Репутацията ти на човек, който не престъпва клетвите си, е легендарна, сър. Но обетът ти към твоя сеньор не се отнася за останалите от нас, бедните рицари, които трябва сами да се грижим за себе си, нали така?

— Да, така е.

Едуард се ухили.

— Еразъм от Торнууд умира, това е ясно. Той няма да тръгне да защитава Рейвънхол.

Ема изстена.

— Няма да вземеш наследството на сина ми, сър Едуард.

Малките очички на Едуард проблеснаха.

— И кой ще ме спре, лейди Ема?

— Сър Хю ще те спре — каза високо Реджиналд. — Лейди Алис обеща.

Едуард изсумтя.

— Не се прави на глупак, момче. Лейди Алис не командва своя лорд, каквото и да си мисли тя. Точно така е и тя скоро ще го разбере.

Реджиналд стисна юмруци и се обърна към Хю:

— Сър Едуард се опита да нарани майка ми. Лейди Алис каза, че ти няма да му позволиш да остане в Рейвънхол.

— Разбира се, че няма да му позволи — обади се Алис.

Ема пристъпи напред и вдигна ръце в умолителен жест.

— Милорд, знам, че в сърцето ти няма топли чувства към този дом, но те моля да зачетеш обещанието на годеницата си.

— Ще го направи — увери я Алис. — Лорд Хю остави управлението на мен. Повери ми властта да действам от негово име и ще ме подкрепи.

— Тя обеща, че ти ще ми помогнеш да спася крепостта на баща ми. — Реджиналд се взираше очаквателно в Хю.

Едуард се плесна по бедрото, сякаш току-що бе чул хубава шега.

— Момчето има много да учи, а?

Двама от хората му се засмяха пресилено.

— Достатъчно. — Хю отново накара всички да млъкнат само с една-единствена дума. Погледна към Едуард — Вземай хората си и се махай.

Едуард премига.

— Какво?

— Чу ме — тихо каза Хю. — Излез оттук незабавно или ще заповядам на хората си да превземат крепостта. — Огледа още веднъж залата, явно преценявайки положението на Дънстън и войниците от Скарклиф. — Няма да са необходими повече от няколко минути, за да го сторя.

Едуард побесня.

— Да не си си изгубил ума, човече? Ще спасиш тази крепост, подчинявайки се на заповедите на една жена?!

— Лейди Алис каза истината. Аз я оставих да управлява от мое име, затова ще подкрепя решението й.

— Това е лудост — озъби се Едуард. — Не можеш да ме изгониш оттук.