Читать «Любов и грях» онлайн - страница 115

— Не би се осмелила да отиде в Рейвънхол — каза тихо Хю. — Дори Алис не би ме предизвикала по този начин.

Ълбърт преглътна.

— Тя сметна, че е абсолютно необходимо, милорд.

— Огън и жупел! — Хю погледна към коняря, който дойде да вземе коня му. — Доведи ми отпочинал кон.

— Да, милорд. — Момчето хукна към оборите.

— Сър? — Бенедикт подаде юздите на коня си на друг прислужник. — Какво не е наред? Да не се е случило нещо с Алис?

— Още не — отвърна Хю. — Но ще и се случи съвсем скоро. Лично ще се погрижа за това.

Алис усещаше напрежението в голямата зала на крепостта Рейвънхол, но се преструваше, че не забелязва нищо. Седеше с Ема до камината и разговаряха тихо. Реджиналд седеше близо до тях.

От време на време Алис улавяше гневния поглед на Ема към Едуард, който се бе настанил безгрижно в креслото на сър Винсънт. Похапваше си сладки от една купа, сякаш се намираше у дома си. Трима от опърпаните му войници седяха на близката пейка. Очите им бяха вперени в Дънстън и двамата рицари, които стояха близо до Алис. Останалите войници от Скарклиф бяха сменили хората на Едуард върху стените на крепостта.

— Не искам да те обиждам, Алис — промълви Ема, — но изглежда така, сякаш тази крепост бе превзета два пъти в разстояние на два дни. Един път от хората на Едуард, а сега от тези на сър Хю.

— Ще си получиш обратно крепостта веднага щом Хю се върне от Лондон — Алис си взе шепа ядки. — Той ще се оправи с Едуард.

— Моля се да си права. — Ема въздъхна. — Но съдейки по това, което ми е казвал съпругът ми за историята на това семейство, не съм сигурна, че ще е толкова просто. Ами ако сър Хю реши да не се противопоставя на Едуард?

— Няма да го направи.

— Тревожа се и за теб, Алис. Какво ще каже сър Хю, когато разбере какво направи днес? Много вероятно е да го приеме като предателство спрямо него.

— Не, ще разбере, щом му обясня всичко — Сър Хю ще ме изслуша.

Реджиналд прехапа устни.

— Ами ако е прекалено ядосан, за да се вслуша в обясненията ти, мадам?

— Само самообладанието е по-голямо от интелигентността на лорд Хю — каза гордо Алис. — Няма да предприеме нищо, преди да е обмислил положението.

От двора се чу приглушен вик. По камъните изчаткаха копита. Дънстън се размърда, изправи се и погледна към хората си.

— А, тъкмо навреме. — Едуард се надигна и погледна победоносно към Алис. — Изглежда, че сър Хю най-после пристигна. Съвсем скоро ще разберем какво има да каже той за присъствието на годеницата си в дома на врага си.

Алис не му обърна внимание.

Отвън трещяха гръмотевици, известяващи пристигането на бурята, която чакаха цял следобед. Само след миг вратата се отвори.

Дънстън срещна погледа на Алис.

— Казват, че е по-лесно да извикаш дявола, отколкото да го възпреш, мадам. Ти определено имаш дарба за първото. Нека всички се помолим да имаш някакви умения да сториш и второто.

Глава 15

Хю влетя в дома на заклетия си враг със смъртоносната грация на хищник. Носеше със себе си растящата ярост на бурята и тъмното обещание за предстоящата нощ. Черното му наметало се вееше като вихрушка около черните му ботуши. Гарвановата му коса беше разбъркана от вятъра. Очите му имаха цвета на разтопен кехлибар.