Читать «Любов и грях» онлайн - страница 114

— Това е моя грижа, не твоя.

— Когато сър Хю се върне, той ще се разгневи ужасно за това твое предателство. Не е тайна, че верността е всичко за него. Най-малкото, което ще направи, е да развали годежа ви. И тогава какво ще правиш, глупава жено?

— Ти си глупакът, Едуард. — Алис погледна към Дънстън. — Ще ми помогнеш ли да сляза от коня, сър?

— Да, милейди — изръмжа Дънстън.

Не изпускаше Едуард от поглед, докато слизаше от коня си. Отиде при Алис и вдигна ръце, за да й помогне да слезе от седлото.

Тя видя стиснатите му устни и се усмихна окуражаващо.

— Всичко ще бъде наред, сър Дънстън. Повярвай ми.

— Сър Хю най-вероятно ще ми отреже главата за тази работа — промълви той толкова тихо, че само тя го чу. — Но преди да го направи, ще му кажа, че годеницата му притежава точно толкова смелост, колкото и той самият.

— Благодаря ти, сър. — Алис бе изненадана и стоплена от тази малко сърдита похвала. — Постарай се да не се тревожиш толкова. Няма да позволя лорд Хю да те обвини.

— Сър Хю ще определи виновния така, както той смята. — Лицето на Дънстън изразяваше мрачен фатализъм.

— Лейди Алис, лейди Алис — извика Реджиналд откъм вратата. — Бих искал да ти представя майка ми, милейди Ема.

Алис се обърна и видя една прекрасна русокоса жена с топли очи и нежна фигура, застанала до Реджиналд. Изглеждаше изтощена от тревоги и от явно безсънната нощ, но от осанката й се излъчваше гордост, а в очите и проблясваше пламъчето на надеждата.

— Добре дошла, лейди Алис. — Ема хвърли бърз, отвратен поглед към Едуард. — Съжалявам за лошото посрещане. Както виждаш, длъжни сме да понасяме нежелан гост.

— Това е само временен проблем. — Сигурна в защитата на войниците на Хю, Алис тръгна нагоре по стълбите. — Бъдещият ми съпруг скоро ще те отърве от него.

Хю се чудеше дали Ълбърт не е полудял внезапно.

— Какво е направила лейди Алис?

Ълбърт трепна, но не отстъпи назад.

— Взе сър Дънстън и всички войници и отиде да спаси крепостта Рейвънхол от лапите на някой си, наречен Едуард от Локтън. Това е всичко, което знам, милорд.

— Не мога да повярвам.

Зад Хю уморените коне пристъпваха от крак на крак и пръхтяха шумно, нетърпеливи да се приберат в конюшните. Бенедикт и двамата войници бяха също толкова уморени. Вече бяха слезли от конете си и чакаха да разберат какво не е наред.

Хю бе пришпорвал малката си свита, за да пристигнат с един ден по-рано в Скарклиф. Представяше си приятната гледка как, пристигайки у дома, Алис го чака на стълбите.

Трябваше да се досети, че има нещо гнило. Стратегиите му рядко вървяха според плана, когато в тях бе замесена Алис. Така или иначе, просто не можеше да повярва, че е отишла в Рейвънхол.

— Така е, сър — каза Ълбърт. — Попитай когото искаш. Младият Реджиналд дойде тук тази сутрин и помоли за помощ за него и майка му.

— Реджиналд?

— Синът и наследникът на сър Винсънт, милорд. Не знаеше как другояче да защити майка си и крепостта на баща си, сър. Лейди Алис му каза, че е сигурна, че твоето желание би било да отиде да помогне на Рейвънхол.