Читать «Любов и грях» онлайн - страница 113

— Поздравления, милейди. — Огромен, широкоплещест мъж с буйна, зле поддържана коса, рунтава брада и блестящи очи я поздрави от стъпалата към замъка. — Радвам се да се запозная с всеки, който язди под знамето на Хю Непреклонния.

— Това е сър Едуард — изсъска към Алис Реджиналд. — Виж го само. Държи се така, сякаш той е господарят тук.

Алис разгледа чертите на Едуард и дръпна юздите на кобилата си. Наемникът й напомняше глиган. Имаше дебел врат, широки челюсти и малки, кръгли очички. Несъмнено и мозъкът му не беше много.

Тя го разглеждаше, докато Дънстън и хората му се подреждаха зад нея.

— Моля да бъде съобщено на господарката на това имение, че новата й съседка й е дошла на гости.

Едуард се ухили, откривайки няколко дупки в мръсните си жълти зъби.

— И коя си ти все пак?

— Аз съм Алис, годеницата на сър Хю Непреклонния.

— Годеница, а? — Едуард огледа въоръжените мъже зад нея — Онази, заради която пропусна турнира срещу сър Винсънт на панаира в Ипстоук, нали? Не беше много доволен от теб онзи ден.

— Мога да те уверя, че сър Хю е съвсем доволен от избора си на съпруга — каза Алис. — Толкова доволен, че всъщност не се поколеба да ми повери управлението на земите и хората си.

— Така изглежда. И къде е сър Хю?

— На път за Скарклиф от Лондон — отвърна хладно Алис. — Скоро ще се върне. Аз възнамерявам да посетя Лейди Ема, докато го чакам.

Едуард я изгледа лукаво.

— Знае ли сър Хю, че си тук?

— Бъди сигурен, че ще разбере достатъчно скоро. Ако бях на твое място, дотогава вече щях да съм си тръгнала от Рейвънхол.

— Заплашваш ли ме, лейди?

— Смятай го за предупреждение.

— Ти си тази, която трябва да си вземе бележка, мадам — провлачи с неприятния си глас Едуард. — Ти очевидно не разбираш какви са отношенията между Рейвънхол и Скарклиф. Може би твоят бъдещ съпруг не е сметнал за необходимо да ти обясни личните си работи.

— Лорд Хю ми е обяснил всичко, сър. Радвам се на пълното му доверие.

Лицето на Едуард се сгърчи от гняв.

— Това скоро ще се промени. Сър Хю ще ми е благодарен, че завзех тази крепост. Вярно е, че неговият сеньор му е забранил да си отмъщава на Рейвънхол, но ти обещавам, че той няма да се намеси, когато разбере, че друг го е сторил вместо него.

— Ти си този, който не разбира положението — каза тихо Алис. — Ти се намесваш в семейни работи. Сър Хю няма да ти благодари.

— Ще се погрижим за това — отвърна Едуард.

— Ще го направим. — Алис се усмихна студено. — Междувременно бих предпочела да прекарам времето си с лейди Ема. Тя все още ли е в стаята си в кулата?

Едуард присви малките си очички.

— Значи момчето ти е казало, така ли? Да. Заключила се е вътре и не иска да излезе.

Алис се обърна към Реджиналд.

— Иди и доведи майка си. Кажи й, че очаквам с нетърпение да се запозная с нея. Кажи й, че войниците на сър Хю са тук, за да гарантират нейната и твоята безопасност.

— Да, милейди. — Реджиналд слезе от сивата си кобила, хвърли един гневен поглед към Едуард и хукна нагоре по стълбите.

Едуард сложи свитите си в юмруци ръце на хълбоците и се обърна към Алис:

— Рискуваш в тази работа повече, отколкото си представяш, лейди Алис. Да, много повече.