Читать «Любов и грях» онлайн - страница 112

— Какво, по дяволите, става тук? — попита той. — Какви са тези приказки за някакво момче от Рейвънхол?

— Това е Реджиналд, синът на сър Винсънт. — Алис се изправи. — Замъкът Рейвънхол е бил превзет от рицар наемник на име Едуард от Локтън. Трябва да спасим крепостта и майката на Реджиналд, която е пленница.

Долната челюст на Дънстън увисна от изумление.

— Да спасим Рейвънхол? Полудя ли, милейди? Ако тази крепост наистина е паднала в ръцете на друг, сър Хю ще заповяда великолепен пир, за да отпразнува събитието.

— Не ставай смешен, Дънстън. Едно е да враждуваш с членове от семейството си, а съвсем друго — да позволиш на чужд човек да завладее дома на братовчед.

— Но, милейди…

— Моля, заповядай на хората да се въоръжат и да се качат на конете си. Оседлай и една кобила за мен. След час тръгваме за Рейвънхол.

Погледът на Дънстън пламна.

— Не мога да го позволя. Сър Хю ще ме обеси като изменник, ако отидем в помощ на Рейвънхол.

— Ако се страхуваш толкова много от него, можеш да останеш тук, в Скарклиф. Ще отидем без теб — каза спокойно Алис.

— За Бога, мадам, ако сър Хю ме обеси, аз ще съм по-големият късметлия от нас двамата. Не мога и да си представя какво ще стори с теб. Ти си негова годеница. Никога няма да ти прости, че си го предала по този начин.

— Нямам никакво намерение да го предавам. — Алис усети внезапна тревога. — Възнамерявам да помогна на неговите кръвни роднини.

— Той ненавижда кръвните си роднини.

— Сигурна съм, че не се отнася за Реджиналд или за майка му.

— Става дума за наследника на Винсънт и неговата съпруга. — Дънстън я гледаше с недоумение. — Сър Хю не може да изпитва към тях по-голяма привързаност, отколкото изпитва към Винсънт.

— Сър Хю ми повери управлението на това имение, не е ли така?

— Да, но…

— Трябва да направя това, което смятам за правилно. Получи нарежданията си, сър Дънстън.

Лицето на Дънстън се изкриви от ярост. Той взе едно глинено гърне и го запрати в стената. То се разби на десетки парчета.

— Казах му, че ще ни донесеш само неприятности. Само неприятности. — Той се завъртя на пета и изхвърча от кухнята.

Два часа по-късно Алис, облечена в яркозелена рокля, мина през портите на замъка Рейвънхол. Младият Реджиналд яздеше до нея дребна сива кобила. Никой не се опита да им попречи да влязат в двора. Алис разбра, че Едуард не смее да предизвика Хю Непреклонния.

Обзе я напрежение. Усещаше върху себе си погледите на мъжете на стената. Без съмнение преценяваха хората, които водеше със себе си.

Успокояваше я мисълта, че свитата й има внушителен, доста застрашителен вид. Сър Дънстън и всички рицари и войници, които Хю бе оставил в Скарклиф яздеха зад гърба й. Дори Джулиън дойде с тях. Обясни на Алис, че всеки мъж, нает от сър Хю, е длъжен да се научи как да си служи с меча и лъка, без значение дали това беше необходимо за длъжността му.

Сивата светлина на мъгливия ден блестеше върху излъсканите шлемове и докосваше остриетата на оръжията Черните знамена плющяха на вятъра.