Читать «Любов и грях» онлайн - страница 111

— А сега ми разкажи кой е сър Едуард и как е влязъл насила в дома на баща ти.

— Едуард от Локтън е рицар без земя — каза Реджиналд — Наемник, който продава меча си навсякъде, където го поискат. Майка ми казва, че си е истински разбойник.

— Защо е дошъл в Рейвънхол?

— Майка ми казва, че е дошъл, защото знаел, че баща ми го няма. Казва, че според сър Едуард Хю Непреклонния няма да се притече на помощ на Рейвънхол заради лошата кръв между двете имения.

— Едуард от Локтън просто влезе в дома на баща ти и започна да командва, така ли?

— Да. Когато пристигна вчера, каза, че е дошъл с мир. Поиска подслон за през нощта за себе си и хората си. Майка ми не се осмели да му откаже. Не бихме могли да се защитим с малкото войници, които остави баща ми.

— Значи го е пуснала, надявайки се, че той ще си тръгне на сутринта?

— Да. Но той остана. — Реджиналд имаше много нещастен вид. — Сложи свои хора да пазят стените на крепостта. Държи се така, сякаш той е господарят на Рейвънхол. Превзе крепостта ни, без дори да я е обсаждал.

— Сигурна съм, че сеньорът на баща ти, сър Еразъм от Торнууд, ще предприеме нещо срещу сър Едуард, когато научи за това.

— Майка ми казва, че сър Еразъм е на смъртно легло и вероятно ще умре, преди да му изпратим съобщение.

— Fait accompli¹ — промълви Алис.

— И мама така казва.

Алис си спомни как чичо й бе настанил сина си в имението на баща й. Добре си спореха клириците по казусите на кралските закони, каноничните закони и търговските закони, но истината беше, че собствеността е всичко. Мъж или жена, които не могат да защитят това, което притежават, скоро го губят в полза на някой по-силен от тях. Такъв е животът.

— Знам как се чувстваш, Реджиналд.

Реджиналд вдигна към нея разтревожен поглед.

— Снощи, след вечерята, сър Едуард се опита да накара майка ми насила да отиде в стаята му. Тя беше ужасена. Сигурен съм, че имаше намерение да й причини зло.

По гърба на Алис полази студена тръпка.

— Мили Боже. Майка ти… Добре ли е тя? Какво се случи?

— Отскубна се от него, сграбчи ме за ръката и ми каза, че трябва да избягаме в стаята в кулата. Успяхме да се доберем дотам и заключихме вратата.

— Слава Богу — въздъхна Алис.

— Едуард побесня. Чука по вратата и ни заплашва с какво ли не. Най-накрая си тръгна, но се закле, че ще ни умори от глад. Мама още е там. Не е яла и пила нищо от снощи. — Той погледна към празната си купа — А това е всичко, което съм ял аз от вчера насам.

Алис погледна към една готвачка.

— Донеси на госта ни питка с месо, ако обичаш.

— Да, милейди. — Жената взе една топла питка и я сложи в чиния пред Реджиналд.

Алис наблюдаваше замислено момчето.

— Ти си много смел, Реджиналд.

Той сякаш не й обърна внимание.

— Ще ни помогнеш ли, лейди Алис? Ако не направим нищо, страхувам се, че сър Едуард ще причини нещо лошо на мама.

Точно в този момент в кухнята влетя Дънстън. Бакенбардите му трепереха от гняв. Намръщи се на всички подред, после погледът му се спря върху Алис.