Читать «Любов и грях» онлайн - страница 110

— Трябва да говоря с дамата. — Момчето сякаш бе останало без дъх. — Много е важно. Няма да си тръгна, преди да съм говорил с нея.

— Така си мислиш ти. — Един от кухненските работници вдигна заплашително лопата за хляб. — Махай се, момче.

— Остави лопатата — каза строго Алис и се усмихна на новодошлия. — Аз съм лейди Алис. А ти кой си?

Момчето изпъна рамене и вдигна брадичка. В този прост жест се съдържаше естествена гордост, която веднага поставяше на заден план мръсните му дрехи и неприятната миризма.

— Аз съм Реджиналд, милейди. Сър Винсънт от Рейвънхол е мой баща.

Ълбърт хлъцна от изненада.

— Рейвънхол.

В кухнята изведнъж настъпи тишина. Малката челюст на Реджиналд се стегна, но той не се смути. Погледът му не се отместваше от лицето на Алис.

— Ти си от имението Рейвънхол? — попита внимателно Алис, докато вървеше към Реджиналд. — Син на сър Винсънт?

— Да. — Реджиналд й се поклони сковано, след което я погледна с очи, изпълнени едновременно с отчаяние и решителност. — Дойдох да те помоля да ми помогнеш да спася имението на баща си и честта на майка си.

— За Бога! За какво говориш?

— Майка ми казва, че няма смисъл да се молим в Скарклиф, но няма къде другаде да отида. Вие сте единствените, които сте достатъчно близко, за да помогнат. Чувал съм баща ми да казва, че той и Хю Непреклонния са братовчеди. Ето защо днес дойдох тук.

— Успокой се, Реджиналд — каза му мило Алис.

— Казаха ми, че сър Хю е в Лондон, но ти си тук, както и много от войниците му. Можете да ни помогнете. Моля те, мадам…

— Трябва да ми разкажеш всичко от самото начало — каза строго Алис.

Но сякаш нещо се пречупи вътре в Реджиналд. Сякаш се бе държал с последно усилие на волята си прекалено дълго. Сега в очите му заблестяха сълзи.

— Загубени сме, ако не ни се притечете на помощ. — Думите излизаха от устата му като порой. — Баща ми е далеч на юг, за да участва в турнир. Казва, че имаме нужда от тези пари. Повечето от рицарите и войниците ни са с него.

— Реджиналд…

— Сър Едуард пристигна вчера и влезе насила в дома ни. Майка ми е ужасена. Не знам как да изпратя съобщение на баща ми, което да стигне достатъчно бързо, за да я спаси.

— Замълчи. Аз ще се погрижа за това. — Алис сложи ръка на рамото му и го заведе до ведро с вода до огнището — Първо трябва да те изкъпем. — Тя погледна към иконома — Ълбърт, изпрати някои да донесе чист кат дрехи.

— Да, милейди. — Ълбърт направи знак на един от кухненските работници.

Бяха необходими няколко минути, за да се измие Реджиналд и да облече чисти дрехи. Когато стана готов, Алис седна до него на една от кухненските маси.

— Моля някой да донесе на госта ми купа от моята специална зелена чорба — каза тя.

Един от готвачите сипа от постния бульон и донесе купата на масата. Успокоителният аромат на корен от магданоз, с който бе подправена чорбата, се разнесе наоколо.

— Хапни си — каза му Алис. — Ще те подкрепи.

Реджиналд изгълта чорбата така, сякаш умираше от глад, но като свърши, се намръщи и остави купата.

— Благодаря, милейди — каза той с вежливост, която изглеждаше пресилена. — Бях много гладен. — Понечи да изтрие устата си с ръкав, но спря, очевидно притеснен от лошите си маниери. Изчерви се и въздъхна.