Читать «Любов и грях» онлайн - страница 109

— Не позволявай зелето да ври прекадено дълго.

Ълбърт отново записа.

— Да, милейди.

Алис погледна към врящото мляко и пшеница.

— Ашурето да се подслажда с мед. Без него не е вкусно.

— Мед в ашурето. — Перото на Ълбърт стържеше по табличката.

— Ще ти дам списък със съставките на сос с карамфил и кардамон, както и на друг с джинджифил и шафран. Много са вкусни. Ще се сервират с ястия от варена риба и печени меса.

— Да, милейди. — Ълбърт я погледна с внезапна тревога. — Що се отнася до подправките, милейди, откъде ще си ги набавяме?

Алис го погледна изненадано.

— Какво искаш да кажеш? Сър Хю има огромен запас от отлични подправки тук, в крепостта.

Ълбърт се покашля предпазливо.

— Негово благородие пази ключовете от складовете. Дал ми е строго нареждане да ходя при него, когато в кухнята имат нужда от подправки. Но двата пъти, когато отидох при него, за да му поискам подправките, които ми поръчаха готвачите, той много се ядоса.

— Защо?

— Ами… Ъъъ… Беше недоволен от количествата, които исках — каза нещастно Ълбърт. — Каза, че нямам никакъв усет за икономия и че окуражавам готвачите да прахосват.

— Разбирам. — Алис се подсмихна. — Лорд Хю обича да се храни добре, но никога не е готвил собствените си ястия, камо ли да мисли за храната на такова голямо домакинство. Тези готвачи трябва да хранят четирийсет души всеки ден. И още повече при специални случаи.

— Да — съгласи се навъсено Ълбърт.

— Сър Хю може и да е много добър в сметките, но няма никаква представа за количествата на съставките на ястията.

— Да, милейди, така е — съгласи се пламенно Ълбърт.

— Не се тревожи, Ълбърт. Сър Хю ми даде ключовете от складовете, преди да тръгне, и ще останат при мен и след като се върне. Отсега нататък се погрижи списъкът на подправките, които ще са необходими през деня, да ми бъде даван всяка сутрин. Аз ще се погрижа за тях.

В очите на Ълбърт проблесна надежда.

— Няма да се налага да ходя при лорд Хю за подправките?

— Не. Аз ще се занимавам с това.

Ълбърт видимо се успокои.

— Моите благодарности, милейди.

— А сега, за менютата. Ще приготвя няколко. Можеш да ги разменяш както искаш. — Алис се усмихна на две жени. — Уведомявай ме за всяко предложение на готвачите. Сигурна съм, че ще внесат разнообразие в списъка от ястия.

Двете жени засияха.

Алис отиде до масата с яйцата.

— Ястията с яйца са доста хранителни. Искам всеки обед да се сервира поне едно от тях.

— Да, милейди. — Ълбърт погледна яйцата. — Как искаш да бъдат приготвени?

— Най-здравословни са, сготвени с…

— Милейди — извика един слуга от вратата. — Моля за извинение, мадам.

Алис се обърна нататък.

— Какво има, Еган?

— Съжалявам, че те безпокоя, но тук има едно момче. Казва, че трябва да говори с теб незабавно. Твърди, че е въпрос на живот и смърт.

— Момче? — Една от готвачките се намръщи. — Кажи му да си върви. Лейди Алис е заета с по-важни неща.

Алис погледна дребната фигура зад Еган. Видя момче с тъмна коса и жълто-кафяви очи.

Изглеждаше около осемгодишен. Не го познаваше, не беше някое от селските деца. Дрехите му бяха покрити с прах и мръсотия, но бяха с отлично качество.