Читать «Любов и грях» онлайн - страница 108

— Не мога да повярвам, че ще го изгубим — каза тихо Хю. — Той е само на четирийсет и две и винаги се е радвал на добро здраве.

— Почти не мигва по цяла нощ — прошепна Елинор. — А когато все пак успее да заспи, се събужда внезапно, облян в пот. Става, треперещ, и крачи до сутринта. Най-големият му страх не е, че ще умре, а че може би полудява.

— Годеницата ми изпраща тези билки и това писмо с инструкции. — Хю бръкна в черната си кожена кесия и извади подаръка на Алис. — Не знам дали ще имат някакъв ефект, но няма да навреди, ако опитаме. Тя има известни познания по медицина.

Елинор се намръщи леко.

— Не искам да страда още от лекарства.

— Моят сеньор е воин по сърце — каза Хю. — Каквато и да е болестта му, тя не би могла да промени този факт. Остави го да участва в още една последна битка, преди да изоставиш всяка надежда.

— Да, прав си, сър Хю. — Елинор стисна здраво билките и писмото.

Еразъм вдигна ръка.

— Хю, ела тук. Искам да поговорим.

Хю отиде до камината с натежало от мъка сърце.

Алис огледа топлата кухня с критичен поглед. Над огъня имаше два големи железни казана. Челата на слугите, които въртяха шишовете, бяха покрити със ситни капчици пот. Питки, пълнени с месо, се печаха на метална плоча в края на пламъците.

— Погрижи се казаните да се изпразват напълно, да се почистват и да се излъскват веднъж седмично, Ълбърт — каза Алис. — Не ми харесва всеобщата практика да се използват непрекъснато в продължение на месеци, без да се почистват добре.

— Да, милейди — Лицето на Ълбърт беше съсредоточено, напрегнато.

През петте дни, откакто Хю замина, замъкът Скарклиф беше изцяло почистен. Всяка ракла и гардероб бяха изпразнени, измити и ароматизирани с торбички с билки. Всяка стая, от спалнята на Хю до най-мъничкия килер, беше отворена и проветрена. Ълбърт беше с Алис почти непрекъснато. Записваше си внимателно разни неща на восъчната си табличка, докато тя редеше безкрайния си списък от инструкции.

Кухнята бе оставила за най-накрая.

— Погрижи се кухненските работници да получават от време на време и други задачи. Не искам да прекарват прекалено дълго близо до огъня. Работата тук не е приятна.

— Други задачи — отбеляза си Ълбърт. — Да, милейди. Облените в пот слуги се усмихнаха.

Алис вървеше през оживената кухня, като спираше тук-там, за да разгледа някои неща по-добре. Усмихна се на готвачите, които очевидно се радваха на присъствието й тук. Алис знаеше, че са и доста притеснени. Това беше първото й посещение. Единственият й контакт с тях беше чрез Ълбърт, който им носеше точни инструкции и менюта за нейните лични ястия.

Алис погледна една маса, където готвач режеше лук.

— Искам специалната зелена чорба, която се прави за мен, да се сервира веднъж дневно на лорд Хю и на всички останали в крепостта.

— Специална зелена чорба — повтори Ълбърт. — Да се сервира на всички. Да, милейди.

— Много е здравословна — обясни Алис. — Искам също така на обяд да се сервират поне три зеленчукови ястия.

— Три зеленчукови ястия. Да, милейди.