Читать «Любов и грях» онлайн - страница 107

— Не бих се и осмелил да предложа да се отървеш от черното. — Джулиън започна да крачи из залата, разглеждайки всеки детайл. — Черното в известен смисъл подхожда на лорд Хю. Но ако го оживим с някой друг цвят?

— Какво предлагаш?

— Зелено или червено, мадам. Контрастът ще е хубав, мисля си. Бялото също ще е интересно.

Изведнъж я сполетя вдъхновение.

— Кехлибарено.

— Милейди?

Алис се усмихна доволно.

— Очите на лорд Хю са с цвят на кехлибар. Това е много приятен нюанс. Почти златно. Ще използваме кехлибарено за контраст с черното.

Джулиън кимна замислено.

— Ще подхожда на тази стая.

— Ще заповядам балдахин за голямата маса в този цвят. — Въодушевлението на Алис нарастваше бързо, заедно с образите, които изпълваха ума й. — И ще поръчам няколко нови туники за него в черно и кехлибарено.

— Вече почти е настъпило времето сър Хю да поръча нови облекла за хората си — каза равно Джулиън. — Прави го всяка година. Случаят ще е много удобен, за да се смени цветът и на техните дрехи.

— Разбира се. — Тя не беше особено опитна точно в тези неща, но явно Джулиън притежаваше истинска дарба. — Погрижи се за това, Джулиън.

Джулиън й се поклони дълбоко.

— С огромно удоволствие, милейди. Да поръчам ли нова рокля и за теб?

Алис си представи как приветства Хю с добре дошъл, облечена с рокля в новите му цветове.

— Да. Много подходящо.

В Лондон Хю се ужаси от мрака и отчаянието, които сякаш се излъчваха от самите стени на спалнята на сър Еразъм.

— А, Хю. — Еразъм вдигна поглед от стола си до камината. Усмивката му за добре дошъл беше слаба, но въпреки това изразяваше радостта му. — Радвам се да те видя. Кой е този с теб?

— Това е Бенедикт, милорд. — Хю направи знак на Бенедикт да пристъпи напред. — Той е брат на годеницата ми.

— Добре дошъл, млади Бенедикт.

— Благодаря, милорд. — Бенедикт се поклони както подобава.

— Ела тук, за да те видя по-добре — каза Еразъм. — Кажи ми какво правихте с Хю при доковете тази сутрин.

Хю размени поглед със съпругата на Еразъм, докато Бенедикт послушно отиваше към огнището. Елинор беше хубава жена, не много по-възрастна от Хю. Тя му се усмихна смело, докато Еразъм разговаряше тихо с Бенедикт, но нищо не можеше да скрие тъгата в очите й. Хю знаеше, че Елинор много обича съпруга си. Имаха две деца — момче и момиче.

— Няма ли подобрение? — попита тихо Хю.

— Пристъпите стават все по-тежки. Освободих лекарите.

— Много разумна постъпка.

— Да. Убедена съм, че му вредят повече, отколкото му помагат. Едва не му източиха всичката кръв. И тези ужасни очистителни. — Елинор поклати отвратена глава. — Въобще не помагат. А той вече е стигнал състоянието, когато единственото, което иска, е да умре на спокойствие.

Хю погледна към Еразъм. Сеньорът му сякаш бе остарял с десет години за последните няколко месеца.

Силната, внушителна фигура, която беше в центъра на живота на Хю по време на младостта му, и мъжът, на когото бе дал верността си и меча си като възрастен сега беше блед и слаб като сянка.