Читать «Любов и грях» онлайн - страница 105

— Знам, че вероятно не може да се направи много, но не можех да изоставя всяка надежда, преди да се посъветваме с теб.

— Знам обичайните лекарства за треска на дробовете — каза тихо Алис. — Както и сестра Катрин. Сигурно си приложила подходящите?

— Да — каза сковано Катрин. — Всичко, което знам. Но тази треска не се влияе от лекарствата.

Майката заплака по-силно. Мелничарят затвори очи.

Джоан срещна погледа на Алис.

— Казвала си ми, че майка ти е била лечителка и че е създала много уникални отвари. Знаеш ли нещо, което бихме могли да опитаме?

Алис стисна по-силно подвързания с кожа бележник в ръката си.

— Има една или две настойки, които майка ми направи за странни трески, придружени от инфекция на дробовете. Но препоръчваше огромна предпазливост при използването им. Могат да са много опасни.

— Нима има нещо по-страшно от това, пред което е изправено детето сега? — попита просто Джоан.

— Не. — Алис погледна момченцето и разбра, че смъртта вече протягаше ледените си пръсти към него. — Този обрив по гърдите…

— Какво за него? — попита бързо Катрин. — Виждала ли си нещо подобно преди?

— Не, но може би майка ми е виждала. — Алис коленичи до постелята и опипа пулса на детето. Беше слаб и много ускорен. Погледна към мелничаря. — Кажи ми всичко, което можеш, за тази болест. Кога се разболя синът ти, Джон?

— Този следобед, милейди — прошепна мелничарят.

Алис отвори бележника и бързо прелисти страниците, търсейки странни трески на дробовете. Чете известно време. Червенина по гърдите. Хрипливо дишане. Гореща кожа.

— Майка ми пише, че веднъж се е грижила за дете с такива симптоми. — Алис прелисти страницата намръщена.

Жената на мелничаря се размърда леко в прегръдката на съпруга си и изтри сълзите от очите си.

— Оживяло ли е детето?

Алис погледна жената. „Трябва да даваш надежда, освен лекарства, бе й казала веднъж майка й. Надеждата е толкова важна за изцелението, колкото и подходящите билки.“

— Да — тихо каза тя. — Оживяло е.

— Тогава трябва да опитаме това лекарство — помоли жената. — Моля те, милейди.

— Ще го опитаме — увери я Алис, после се обърна към Катрин. — Ще ти дам списък с билките, от които ще имам нужда. Моля те, донеси ги възможно най-бързо.

Лечителката стисна устни.

— Да, милейди.

Алис се зачуди дали не е обидила Катрин, вземайки положението в свои ръце. И така да беше, нищо не можеше да се направи. Погледна към Джоан.

— Трябва ми гърне и чиста вода.

— Аз ще ги донеса — бързо каза игуменката.

— Сложи ги на огъня.

Треската на Джон спря малко преди зазоряване. Дишането му стана по-спокойно. Когато първата светлина на новия ден се появи, вече беше ясно, че детето ще живее.

Мелничарят и жена му плачеха от облекчение, без да се срамуват.

Алис, изтощена от дългото будуване, приклекна за последен път до постелята, за да опипа пулса на момчето. Беше силен и равномерен.

— Мисля, че скоро ще поиска да яде — каза тихо тя.

— Благодаря ти, лейди Алис — каза тихо Джоан.

— Не благодари на мен. — Алис погледна към момчето. Лицето му вече възвръщаше цвета си. Сънят му изглеждаше спокоен. — Това е резултат от труда на майка ми.