Читать «Заклинателка» онлайн - страница 86

Ерик…

Тя усети, че кара по нов начин — провираше се между колите, минаваше на жълто и свиваше по преки пътища в тъмнината. Само минути по-късно беше вече пред клуба на Нощния свят с двата ухилени тиквени фенера на верандата.

Нямаше къде да паркира. Заряза колата на средата на улицата, оставяйки ключовете на стартера. Втурна се към спрелия отпред джип, като пътьом извади ключовете, които беше скрила в пояса на роклята си.

Бързо. Бързо! За втори път тази вечер накара гумите да изсвистят.

Бързо. Магистралата. Ерик… Дано само успея да стигна при него навреме. Само това искам, нищо друго не ме интересува.

Ще пожертваш, ли всичко?

Гласът този път не й се стори непознат, нито заплашителен. Той просто очакваше отговор. И Теа щеше да му го даде.

Да!

Ако успея да стигна там навреме, ще го отпратя. Ще измисля някаква история и ще го накарам да си тръгне. Да се скрие. Ще обясня на Кръга, че съм го измамила или омагьосала, за да ми помогне. Дори няма да им кажа името му. Не могат да ме принудят. Каквото и да правят с мен, той ще бъде в безопасност. Само това ме интересува. Само за това моля!

Но дори това беше много и тя го знаеше. И затова продължи да натиска педала на газта. Отклони се от магистралата и пое по страничния път. Караше лудешки. Колата се накланяше опасно на завоите. Слепоочията й пулсираха. Ето я и пустинята!

Пътят стана по-лош. Трудно се виждаше, защото луната беше ниско над хоризонта. Джипът ту подскачаше нагоре, ту пропадаше надолу, следвайки неравностите на терена.

Ерик, направи нещо. Говори й. Бягай! Ти си умен. Моля те, моля те, бъди такъв и сега. Отвлечи й вниманието. Дръж косата й далече от шията си.

„Колко силен е един дух? — питаше се Теа. — О, сега виждам всичко толкова ясно. Бях егоистична, мислех само за себе си и за това какво ще ме направи щастлива. Само се окайвах, а трябваше да бъда благодарна за онова, което имах. Стига Ерик да е добре, не ме е грижа дали живее на Марс и дали някога ще го видя. Стига само да е добре, аз ще бъда по-щастлива от всеки друг на света!“

Джипът силно друсна и зъбите й изтракаха. Пътят беше свършил и караше напосоки. Профуча през горичка от мъртви юкови дървета.

Мина много време, твърде много. Бързо. Бързо!

Фаровете осветиха червеникавите стълбове.

Още малко, давай!

Джипът минаваше направо през храстите и ниските шубраци.

Видя огъня между пясъчните колони и потегли натам.

Огнени езици… някакво движение… и нечий силует…

— Ерик! — изкрещя тя още докато натискаше спирачките. Джипът спря и подскочи на мястото си само на сантиметри от една безформена пясъчна кула.

— Ерик! — Теа грабна раницата си, отвори рязко вратата, скочи долу и хукна към огъня.

— Теа! Стой настрана!

Тя го видя.

Светлината от огъня хвърляше заплашително сияние върху злокобните пясъчници. Всичко изглеждаше червено, сякаш мястото беше окъпано в кръв. Ръмженето на двигателя на джипа и бумтенето на огъня се смесваха в едно, звучейки като пламъците на ада.

Но Ерик беше жив и даваше отпор.

Теа се нахвърли върху духа още преди да е осъзнала какво има насреща си.