Читать «Заклинателка» онлайн - страница 85

— Искаш да отидеш в твоето училище, където се провежда партито за Хелоуин? — попита леля Урсула. Въпреки че устните й бяха свити повече от всякога, тя не изглеждаше разгневена, а по-скоро заинтригувана.

Теа отвори уста, за да каже „не“, но замълча объркана.

Партито или пустинята? Ако наистина имаше опасност Сюзан да посегне на хората на маскения бал, трябваше да отиде там. Но само, при условие че Ерик не стореше нещо, с което да привлече Сюзан в пустинята. Той все още беше по-важен за нея, от който и да е друг. Но ако Ерик не направеше нищо и Сюзан се озовеше на партито, тя можеше да убие някого, преди двамата с Ерик да успеят да я примамят…

Ще полудея!

Имаше чувството, че всеки момент ще припадне. Мислите й плуваха в гъста мъгла. Възможностите бяха твърде много. Всичко зависеше от това къде е Сюзан в момента, а нямаше как да узнае това.

Теа започна силно да трепери, пред очите й се появиха черни точки.

Не знам какво да правя.

— Извинявам се… бих искала всички да ме чуят за момент. Виждам нещо… — Това беше гласът на Арадия. Тих, нежен и овладян. И някак солиден, въпреки че беше само няколко години по-голяма от Теа, която в този момент се опитваше да вижда през черните точки. — Мисля, че е нещо важно. Нещо свързано с това, което обсъждаме в момента. — Красивото лице на Арадия с цвят на мляко с кафе беше извърнато към Теа. Както обикновено големите й кафяви очи гледаха право напред, без да се фокусират.

Арадия не можеше да вижда с тези очи, но не се и нуждаеше от това. Тя виждаше с ума си неща, които оставаха скрити за другите хора.

— Виждам момче… облечено е в някаква старинна униформа. Застанало е до огън, в центъра на кръг от камъни.

Ерик…

— То държи пръчка… с която рови във въглените. Оглежда се. Кани се да… Това прилича на плашило. Не виждам добре. Под него са струпани дърва. Момчето се навежда. Запалва съчките…

„Не!“

— Трябва да тръгвам — каза Теа. Вече не искаше разрешение.

Арадия продължи да говори.

— Добре, дървата се разпалват. Сега виждам по-добре… Това не е плашило, прилича по-скоро на вещица. Кукла. — Тя замълча и красивите й слепи очи се разшириха от вълнение. — Тя се движи… Не, нещо я движи.

Сега го виждам… дух. Дух, който мести куклата. И се спуска към момчето!

— Трябва да тръгвам — извика Теа и се втурна в пролуката между Рийс и Стария Боб, разваляйки кръга. Завесата от мъниста я шибна в лицето и издрънча, когато шнурчетата се върнаха на мястото си.

— Теа, почакай!

— Теа, върни се обратно.

— Урсула, трябва да я спреш!

„Джипът. Раницата ми е в джипа. Трябва първо да я взема.“

Ключовете за линкълна висяха на пирон на задната врата и Теа ги грабна.

Отвори вратата, чувайки зад себе си забързаните стъпки на двама-трима души и я затръшна под носовете им.

Трябва да стигна до колата. Бързо! А сега карай!

Гумите изпищяха, когато даде назад, за да излезе от алеята. Видя как вратата на магазина се отвори и отвътре грейна светлина, но вече завиваше по улица „Барън“.