Читать «Заклинателка» онлайн - страница 88

Опита се да предупреди Ерик с вик, но от гърлото й дойде единствено нещо подобно на грач. Той обаче вече се беше втурнал към другия край на кръга. Явно беше правил това през цялото време.

Беше й се изплъзвал отново и отново!

— Ерик, задръж я!

— Добре, но побързай. — Той се затича в другата посока.

Теа се застави да откъсне вниманието си от него. Раницата й беше на края на кръга, където я бе хвърлила. Грабна я и изсипа съдържанието й на земята.

Трябваше да направи всичко безпогрешно и по-бързо от всяко друго заклинание, което беше правила досега.

Дъбови листа, пепел. Тя ги хвърли в средата на огъня и после взе парченцата от квасия. Бяха леки и трябваше да пъхне ръката си почти в огъня, за да е сигурна, че ще паднат вътре. Магарешкият бодил беше на прах и го разпиля във въздуха. След това дойде ред на корена от мандрагора, който също отиде в пламъците. И тъкмо когато посягаше към шишенцето с магическата отвара, чу вика на Ерик:

— Теа, наведи се!

Тя не погледна нагоре, за да види каква е опасността. Мигновено се просна на земята и това я спаси. Покрай нея профуча леден вятър, който едва не издуха косата й в огъня.

— Сюзан! — крещеше Ерик. — Държа брат ти. Виж!

Сега и трите клади горяха и Ерик танцуваше между тях, мушкайки с главнята ту едното, ту другото чучело.

Теа дръпна тапата на шишенцето със зъби и го наклони над огъня. Една капка, две капки, три капки…

Пламъците забумтяха по-силно отпреди и се оцветиха в чисто синьо. Теа падна назад по гръб.

— Сюзан! Насам! — Гласът на Ерик се чуваше едва-едва заради рева на огъня.

По лицето на Теа се стичаха сълзи. Усещаше лютива миризма в очите и носа си. Започна да рови в раницата си за последното нещо, което беше нужно за връщането на духа в отвъдния свят — пакетчето с утайката от бронзовата купа. Взе я в шепата на лявата си ръка и я изсипа между две овъглени цепеници в края на огъня.

После се изправи и видя, че Ерик е в беда.

Беше изтървал горящата си главня. Духът беше стиснал гърлото му и се виеше около него, сменяйки формата си всяка следваща секунда. Устата му беше отворена, но Теа не чуваше никакъв звук.

— Да пребъде с мен силата на Словото на Хеката! — изкрещя Теа към ревящите пламъци и фучащия изменчив дух. И в момента, в който изрече думите, те сякаш придобиха своя собствена сила:

— От сърцето на огъня… връщам те обратно! По тясната пътека… връщам те обратно!

Вложи в думите цялата сила, на която беше способна, но въпреки това духът се съпротивляваше и отказваше да си тръгне.

— Към ефирната празнота… връщам те обратно! През мъглата на годините… връщам те обратно!

Тялото на Ерик се мяташе ту насам, ту натам и духът сякаш всеки момент щеше да го повдигне във въздуха.

— Отвъд воала… връщам те обратно! Тръгни си бързо, леко и без отлагане!

Краката на Ерик ритаха безпомощно във въздуха. „Така е умрял Кевин“, осъзна изведнъж Теа.

Тя откри, че крещи думи, което никога преди не беше чувала.

— Със силата на Земята и Въздуха и Водата! Със силата на огъня, горящ в тази нощ на Хеката. С моята сила като дъщеря на Елвиза. Тръгни си бързо, леко и без отлагане, кучко!